Охридско
Охридско е ключова област, разположена около днешния град Охрид и Охридското езеро, на границата между съвременна Северна Македония и Албания. През Средновековието този регион се утвърждава като един от най-важните политически, военни и духовни центрове на българската държавност, особено в края на X и началото на XI век.
Охрид и околността му са населявани още от древността. През I хилядолетие пр.н.е.
Преспа
Преспа е едно от най-значимите исторически и културни средища на България в края на първото българско царство, особено през епохата на цар Самуил (царувал 997 - 1014 г.). Тази област, разположена в днешните територии на Северна Македония, е била център на политическа власт, култура и религия в западната част на българската държава.
Преспа се намира в западната част на Балканския полуостров, в долината между планините Якупица и Шар планина. Този регион, богат на природни ресурси и стратегически важен за контрол над пътищата към Адриатическо море и Централна Европа, е бил изключително ценен за българските владетели.
След смъртта на цар Петър I (927 г.), българската държава постепенно губи влияние на изток, а в западните територии нараства значението на владетелите от рода на комит Василий, а по-късно и на цар Самуил.
Воден
Воден, днес известен като град Едеса в Северна Гърция, е историческа територия с дълбоки корени, свързани с българската история и култура. Разположен в северозападната част на Егейска Македония, Воден е бил стратегически важен център, който многократно влиза в контакт и под влияние на българските владетели и държави.
Първите значими български следи в региона на Воден датират от времето на Първото българско царство (680 - 1018 г.). При управлението на княз Борис I ( 852 - 889 г.) и неговия син цар Симеон Велики (893 - 927 г.), българските граници се разширяват на юг и запад, включвайки части от Македония.
Лерин
Лерин (днес известен като Флорина в Северна Гърция) е град с дълбоки исторически корени и особено значение за българската история, особено през Средновековието и по-късните епохи.
Територията около Лерин е населявана от древни тракийски племена, а по-късно влиза в сферата на римската империя. В ранното Средновековие, след разпадането на Римската империя, районът попада под контрол на Византийската империя.
През IX и X век, по времето на Първото българско царство, Лерин и околностите му са в постоянен фокус на българо-византийските войни. Цар Симеон Велики (893 - 927 г.) успява да разшири българските владения до този регион.
Буджак
Буджак представлява историко-географска област, разположена между реките Днестър и Дунав, и северното крайбрежие на Черно море. Днес тя се намира в рамките на днешна Украйна (Одеска област) и частично в Молдова, но през вековете тази територия има важно значение в историята на българския народ, особено по време на Първото и Второто българско царство, както и през епохата на османското владичество и българското Възраждане.
Първите известни български следи в Буджак водят началото си още от времето на хан Аспарух (VII век), който след създаването на Дунавска България през 681 г. разширява влиянието си на север и североизток.
Бесарабия
Бесарабия е историческа област, разположена между реките Прут и Днестър, днес част от Република Молдова и Южна Украйна, е едно от най-значимите огнища на българската диаспора извън етническите граници на България. От края на XVIII век регионът се превръща в убежище за хиляди българи, напуснали родината си в търсене на свобода, земя и ново начало.
След руско-турските войни от края на XVIII и началото на XIX век (особено войната от 1806 - 1812 г.), Руската империя окупира Бесарабия и активно насърчава заселването на православни славяни в региона. В резултат на османския натиск, разрушените икономики и несигурността в североизточните райони на Османската империя, хиляди български семейства от Добруджа, Лудогорието и североизточна Тракия се преселват отвъд Дунава.
С подписването на Букурещкия мирен договор, (1812 г.) Бесарабия официално преминава към Русия.
Кутмичевица
Кутмичевица е историческа област с изключително важно значение за развитието на българската култура, образование и църковна организация през IX и X век. Разположена в югозападната част на Първото българско царство, тя обхваща територии на днешна Югозападна Македония и части от Албания и Северозападна Гърция. Именно тук, при управлението на княз Борис I (852 - 889 г.) и по-късно на цар Симеон Велики (893 - 927 г.), Кутмичевица се утвърждава като един от духовните и културни стълбове на българската държава.
След покръстването на българския народ през 864 г.
Средец
Средец е историческа област, чийто център е днешната българска столица София. Тази територия играе ключова роля в българската история още от ранното Средновековие и преминава през различни периоди на развитие, управление и събития, свързани с Българската държава.
Областта около Средец е част от българските земи още през създаването на Първото българско царство (681 г.), основано от хан Аспарух. София и околността й са важен стратегически пункт, тъй като се намират на кръстопътя между Балканския полуостров и Централна Европа.
През IX век, по времето на княз Борис I (852 - 889), който приема християнството за официална религия на българите (около 864 г.), Средец се развива като значим културен и административен център.
Белградска
Белградската област, разположена в днешна Сърбия около сливането на реките Сава и Дунав, е била важна стратегическа територия в западната периферия на Първото българско царство. През X–XI век тази област многократно преминава под български контрол - най-значимо при управлението на цар Петър I (927 - 969 г.) и цар Самуил (997 - 1014 г.).
Белградската област обхваща земите по средното течение на река Морава, река Топлица и съвременния район на град Белград - стратегически разположен при вливането на Сава в Дунав. Районът служи като кръстопът между Карпатите, Панонията и централните части на Балканския полуостров.
Поволжие
Поволжие идва от "По Волга" е територията, която се простира по дължината на река Волга. Днес, тя е част от Русия, но в миналото е била територия на Волжка България.
След преселението на част от прабългарските племена в началото на IX век, на територията на Средното Поволжие възниква държавата Волжка България. Около 922 г.
Паристрион
Територията на Тема Паристрион, известна и като „Подунавие“, беше част от България по време на византийската власт. Тази област обхващаше територията между Дунав и Стара планина, което включва днешната Северна България. Темата Паристрион беше формирана след покоряването на Североизточна България от император Василий II Българоубиец, обикновено в началото на XI век.
Беломорска Тракия
Беломорска Тракия е географски и исторически регион, разположен в южната част на Балканския полуостров, край бреговете на Егейско море. Тази област е била сцена на многобройни исторически събития и промени, като през вековете преминава под владение на различни държави и империи, включително Византийската империя, Османската империя и българските държави.
През периода след Балканските войни (1912–1913 г.) Беломорска Тракия става част от българската държава. В този исторически момент областта е организирана административно в Гюмюрджински окръг, който включва десет околии.
Мрака
Мрака е историко-географска област в днешна Западна България, обхващаща североизточните склонове на Конявската планина и Земенската планина. Обхваща и Радомирското поле.
По време на Османското владичество (1396 – 1878 г.), районът на Мрака, подобно на други части на Западна България, попада под директното управление на османската административна система. Районът е част от Кюстендилския санджак в рамките на Румелийския еялет.
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 г. и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г. Територията й е определена в Берлинския договор и граничи на изток с Черно море, на север по Стара планина, спуска се към река Тополница, преминава източно от Самоков и достига Черно море на север от Царево.Източна Румелия е османска провинция, която съчетава широко самоуправление с финансови задължения към Османската империя и липса на право на собствена външна политика.
