Срем
Срем е исторически регион, разположен на територията на днешна Сърбия, известен като Сремска област. През различни периоди от Средновековието тази територия е била обект на влияние и контрол от различни държавни образувания, сред които и Първото българско царство. По време на управлението на българските владетели княз Борис I и цар Симеон Велики, Срем е бил под българска власт.
Срем е разположен между реките Сава и Дунав, което му придава стратегическо значение.
Морава
Морава е регион, разположен по долината на река Велика Морава - най-голямата река, протичаща изцяло на територията на днешна Сърбия. През Средновековието този регион заема ключово място в битките за влияние между България и Византия, по времето на цар Симеон Велики и по-късно на цар Самуил, е важна част от българските територии и военна опора в западната част на царството.
При управлението на Симеон I (893–927г.), България достига своя териториален възход. След успешните войни срещу Византия, българската държава се разпростира от Адриатика до Черно море и от Карпатите до Егейско море.
Браничево
Браничево е историческа област, разположена в долното поречие на река Велика Морава, до вливането й в Дунав, в днешна Източна Сърбия. През Средновековието Браничево има ключово значение за българските държави, като служи както за укрепен отбранителен център, така и за изходна точка при военни действия в региона.
В късната античност районът около Браничево попада в границите на римската провинция Мизия, по-късно преминава в състава на Византия. През IX век, по време на управлението на хан Пресиян и неговия наследник княз Борис I, Браничево е присъединено към Първото българско царство.
Тимошко
Тимошко, известно още като Тимошка област, е историко-географски и етнографски район, който се простира от двете страни на река Тимок - естествената граница между днешна България и Сърбия. Въпреки че част от Тимошко днес попада в територията на Сърбия, областта остава силно свързана с българската история, език и култура.
Регионът включва земите около притоците на река Тимок - Бели, Черни и Свърлишки Тимок и стига чак до вливането й в Дунав край град Неготин. В миналото тук са живели тракийски и дакски племена, а по-късно, през римската епоха, районът е влизал в състава на провинция Мизия.
Средец
Средец е историческа област, чийто център е днешната българска столица София. Тази територия играе ключова роля в българската история още от ранното Средновековие и преминава през различни периоди на развитие, управление и събития, свързани с Българската държава.
Областта около Средец е част от българските земи още през създаването на Първото българско царство (681 г.), основано от хан Аспарух. София и околността й са важен стратегически пункт, тъй като се намират на кръстопътя между Балканския полуостров и Централна Европа.
През IX век, по времето на княз Борис I (852 - 889), който приема християнството за официална религия на българите (около 864 г.), Средец се развива като значим културен и административен център.
Белградска
Белградската област, разположена в днешна Сърбия около сливането на реките Сава и Дунав, е била важна стратегическа територия в западната периферия на Първото българско царство. През X–XI век тази област многократно преминава под български контрол - най-значимо при управлението на цар Петър I (927 - 969 г.) и цар Самуил (997 - 1014 г.).
Белградската област обхваща земите по средното течение на река Морава, река Топлица и съвременния район на град Белград - стратегически разположен при вливането на Сава в Дунав. Районът служи като кръстопът между Карпатите, Панонията и централните части на Балканския полуостров.
Влашко
Влашкото княжество е било част от българската държава от основаването й след преселението на прабългарите през 681 година, водени от хан Аспарух, до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава.
През средата на 13 век, францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук пише, че Влашкото княжество принадлежи на Асен, т.е. на българския цар Михаил II Асен.
Според византийски, български и унгарски извори, Влашкото княжество е било гранична военна област на българската държава през 12 век.
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото име на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, която се намира на територията на сегашната България.
Името има български произход и буквално означава "зад планината". В миналото терминът "гора" е използван за планините, но по-късно той придобива сегашното си значение.
Областта е спомената за първи път на старогръцки език като Ζαγορια (преведено от старобългарското Загорїа) в източниците, описващи договора между император Юстиниан II Ринотмет и Тервел от 705 година, с който територията се отстъпва на България. Областта е била в различни периоди под властта на България и Византия през средновековието.
Отвъддунавска България
Отвъддунавска България е термин, използван в българската историография, който обозначава териториите под властта и контрола на Българската държава на север от река Дунав през средновековието. Тези земи включват части от днешната Румъния и Молдова, източна Унгария, Войводина от Сърбия и Буджак с Едисан в Украйна. Отвъддунавска България е притежавана и контролирана от Българската държава (с периодични прекъсвания) от нейното формално създаване през 681 г.
Поволжие
Поволжие идва от "По Волга" е територията, която се простира по дължината на река Волга. Днес, тя е част от Русия, но в миналото е била територия на Волжка България.
След преселението на част от прабългарските племена в началото на IX век, на територията на Средното Поволжие възниква държавата Волжка България. Около 922 г.
Паристрион
Територията на Тема Паристрион, известна и като „Подунавие“, беше част от България по време на византийската власт. Тази област обхващаше територията между Дунав и Стара планина, което включва днешната Северна България. Темата Паристрион беше формирана след покоряването на Североизточна България от император Василий II Българоубиец, обикновено в началото на XI век.
Беломорска Тракия
Беломорска Тракия е географски и исторически регион, разположен в южната част на Балканския полуостров, край бреговете на Егейско море. Тази област е била сцена на многобройни исторически събития и промени, като през вековете преминава под владение на различни държави и империи, включително Византийската империя, Османската империя и българските държави.
През периода след Балканските войни (1912–1913 г.) Беломорска Тракия става част от българската държава. В този исторически момент областта е организирана административно в Гюмюрджински окръг, който включва десет околии.
Мрака
Мрака е историко-географска област в днешна Западна България, обхващаща североизточните склонове на Конявската планина и Земенската планина. Обхваща и Радомирското поле.
По време на Османското владичество (1396 – 1878 г.), районът на Мрака, подобно на други части на Западна България, попада под директното управление на османската административна система. Районът е част от Кюстендилския санджак в рамките на Румелийския еялет.
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 г. и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г. Територията й е определена в Берлинския договор и граничи на изток с Черно море, на север по Стара планина, спуска се към река Тополница, преминава източно от Самоков и достига Черно море на север от Царево.Източна Румелия е османска провинция, която съчетава широко самоуправление с финансови задължения към Османската империя и липса на право на собствена външна политика.
