Шоплук е историко-етнографска област, разположена в западната част на България, която носи в себе си дълбоки пластове от културното и историческото наследство на българския народ. Често описван като символ на непокорството, хумора и самобитността, Шоплукът обединява територии, които днес включват София, Перник, Драгоман, Годеч, Брезник, Кюстендил, както и части от Сърбия и Северна Македония.
Историята на Шоплука е неразривно свързана с тракийските племена, римската провинция Дакия Средиземноморска, а по-късно и с Първата и Втората българска държава. През османския период, регионът запазва сравнително висока степен на автономност поради планинския си характер и трудния достъп. Това го превръща в естествено убежище за хайдути и революционери.
В края на XIX и началото на XX век, жителите на Шоплука взимат активна роля в националноосвободителните борби и формирането на новата българска държава.
През Възраждането и след Освобождението, шопските селища стават центрове на просвета и съпротива. Ролята на шопите във въстанията, както и в Съединението и Независимостта на България, е значима, макар често да остава в сянка.
Днес Шоплукът продължава да живее чрез езика, музиката, танците и народните носии. Фестивали като "Шопски празник" в Елин Пелин събират хиляди хора, облечени в традиционни носии, под звуците на гайди и тъпани.