Панония е древна област, разположена в Централна Европа - приблизително на територията на днешна Унгария, източна Австрия, северна Хърватия, западна Сърбия и части от Словения. В продължение на векове тя е стратегически кръстопът между варварския свят и римската цивилизация, между латинския Запад и славянския и тюркски Изток.
Още през I век пр.н.е. римляните насочват вниманието си към този богат на ресурси и стратегически разположен регион. След редица кампании, Панония е окончателно включена в границите на Римската империя през 9 г. сл.Хр. при управлението на император Октавиан Август. През 10 г. тя е организирана като провинция, а при император Траян около 103 г. е разделена на две части - Горна и Долна Панония (Pannonia Superior и Inferior).
Панония процъфтява като част от Рим, с изградени пътища, акведукти, театри и укрепени градове. Един от най-важните градове е Сингидунум - днешен Белград, както и Аквинкум (край днешна Будапеща), където е разположен легионен лагер.
След 395 г. с окончателното разделение на Римската империя, Панония попада под контрола на Източната Византийска империя. Но слабият контрол и варварските нашествия отслабват влиянието й в региона. През V век хуните под предводителството на Атила основават свое краткотрайно господство.
През VII век Панония става част от влиянието на Куберовите българи. Кубер води голяма група българи, авари и славяни от Македония към Панония и Сирмий (днешен Срем).
До XIII век Панония остава арена на множество културни и военни сблъсъци между византийци, франки, българи, маджари и славяни. През 1240 г. с нашествията на татарите и отслабването на Византия, регионът окончателно преминава в ръцете на Унгарското кралство и губи своето старо име и значение.
Сподели:
