Буджак представлява историко-географска област, разположена между реките Днестър и Дунав, и северното крайбрежие на Черно море. Днес тя се намира в рамките на днешна Украйна (Одеска област) и частично в Молдова, но през вековете тази територия има важно значение в историята на българския народ, особено по време на Първото и Второто българско царство, както и през епохата на османското владичество и българското Възраждане.
Първите известни български следи в Буджак водят началото си още от времето на хан Аспарух (VII век), който след създаването на Дунавска България през 681 г. разширява влиянието си на север и североизток. Още в IX–X век, по времето на княз Борис I и цар Симеон Велики, българската държава има контрол върху земите около делтата на Дунав и степите на днешна Бесарабия, включително и Буджак.
По време на Първото българско царство, тези територии служат като буферен регион срещу печенеги и други номадски племена. Археологически находки около селища като Измаил и Болград потвърждават присъствието на славянобългарско население в региона още от ранното Средновековие.
След падането на България под византийска власт през 1018 г., византийците временно поемат контрола над земите в северното Причерноморие. Съпротивата на местното население срещу византийското господство продължава, а цар Петър II Делян (1040 - 1041 г.) организира въстание, което намира отзвук и сред населението в Буджак и Бесарабия.
През XIII–XIV век, след възстановяването на Второто българско царство от цар Иван Асен II (1218–1241), българското влияние отново се засилва. Иван Асен II разширява териториите на България чак до Черно море, включително днешния югозападен Буджак.
След падането на България под османска власт през 1396 г. множество българи търсят убежище извън Османската империя. Буджак и Бесарабия стават основни дестинации за български бежанци, особено по време на Чипровското въстание (1688), Русчушко въстание (1806) и Руско-турските войни (XVIII–XIX в.).
През 1806–1812 г., след една от руско-турските войни, руската империя окупира района и започва да заселва българи в Буджак. Това води до създаване на български селища като Болград, Арциз, Тарутин, Каменка и Чушмелия (дн. Василевка).
През 1858 г. в Болград е открита първата българска гимназия извън пределите на Османската империя - Болградската гимназия, със съдействието на руския генерал Инзов и местната българска общност.
Училището се превръща в център на българската просвета и Възраждане, като в него учат множество бъдещи възрожденци и революционери, включително Димитър Агура, Григор Начович, Петко Славейков и Сава Доброплодни.
След Освобождението на България (1878 г.), много от българите в Буджак поддържат активна връзка с новосъздадената държава. Някои се завръщат, други остават и поддържат българските традиции, език и вяра. Днес в района на Одеска област в Украйна все още живеят десетки хиляди бесарабски българи, които съхраняват родовата памет.
През 1990-те и след независимостта на Украйна, българското малцинство продължава да бъде официално признато, а в Болград, Тарутин и други села има български училища, културни домове и издателства.
Сподели:
