Мирен договор между Византия и България
През 681 г. Византия официално признава съществуването на българската държава – събитие, което се счита за началото на българската държавност. Това признание е резултат от победата на хан Аспарух над византийските войски, водени от император Константин IV Погонат, в битката при Онгъла (680 г.).
След поражението, императорът е принуден да сключи мирен договор, с който, Византия признава България като самостоятелна държава и се задължава да й плаща годишен данък.
Българо-византийски Договор
През 716 г. България и Византия сключват един от най-важните си ранносредновековни дипломатически договори. Съюз между хан Тервел и византийския император Теодосий III.
Византийско-български договор (815)
Началото на IX век е период на значителни предизвикателства за двете най-големи сили на Балканския полуостров - България и Византийската империя. След серия тежки конфликти и политически трусове, през 815г. се сключва мирен договор, който затвърждава границите, намалява напрежението и поставя основите на стабилност в региона.
През 811 г.
Уния с латинците
През първата половина на XIII век Второто българско царство достига своя апогей под управлението на цар Иван Асен II, един от най-великите владетели в българската история. Годината 1230 остава в летописите като повратна точка за Балканите, когато събитията свързани с унията с латинците и разгромната победа при Клокотница променят политическата карта на региона.
След Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. и падането на Константинопол под властта на кръстоносците, на Балканите възниква Латинската империя, която застрашава традиционните балкански владения.
Санстефански предварителен мирен договор
Санстефанският мирен договор е подписан в малка красива къща в предверието на Сан Стефано на 3 март 1878 г. който променя съдбата на българсия народ. Подписан след края на Руско-турската война (1877–1878), той поставя основата за възстановяването на българската държавност след близо петвековно османско владичество.
По това време България няма владетел, но идеята за възраждането й като автономно княжество вече е заложена в документа.
Берлински договор
След края на Руско-турската война (1877–1878), на 13 юли 1878 г. в двореца Радзвил бе подписан договор, който преразгледа предварително договореното в Сан Стефано на 3 март същата година. Санстефанският мирен договор предвиждаше създаването на широка и автономна българска държава, но това предизвика сериозно безпокойство сред Великите сили, особено Великобритания и Австро-Унгария, които се страхуваха от нарастващото влияние на Русия на Балканите.
Под председателството на германския канцлер Отто фон Бисмарк, Берлинският конгрес постави нови граници на Балканите.
Топханенски акт
На 6 септември 1885 г. България преживява важен исторически момент – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт е едностранен и неочакван за Великите сили и Османската империя, тъй като е извършен без тяхното съгласие.
Лондонски мирен договор
На 30 май 1913 г. в Сейнт Джеймс Палас в Лондон е подписан Лондонският мирен договор, с който официално се слага край на Първата балканска война. Този конфликт противопоставя Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) срещу Османската империя, с цел освобождаване на територии, населени с християни.
С договора Османската империя отстъпва всички територии западно от линията Енос -Мидия, която минава от Егейско море до Черно море, като това слага край на почти петвековното й господство върху големи части от Балканите.
Букурещкият мирен договор
На 10 август 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, който поставя край на Втората балканска война, наричана още Междусъюзническа война (29 юни – 10 август 1913 г.). Конфликтът избухва след несправедливото разпределение на територии, завоювани от Балканския съюз от Първата балканска война.
Цариградски мирен договор
Цариградският мирен договор, подписан на 16 септември 1913 г. поставя официален край на военния конфликт между Царство България и Османската империя, възникнал в хода на Втората балканска война. По това време Царска България е управлявана от цар Фердинанд I Сакскобургготски, а Османската империя от султан Мехмед V.
Ньойски договор
Ньойският договор е подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен. Договорът слага край на участието на Царство България в Първата световна война.
Ангорски договор
Ангорският договор, подписан на 18 октомври 1925 г. в град Ангора (днешна Анкара), е важен договор между Царство България и Република Турция от външните министри Атанас Буров (България) и Тевфик Рюшдю Аръс (Турция), с което окончателно се уреждат въпросите, свързани с размяната на население, бежанците и правата на малцинствата след Балканските войни и Първата световна война.
След Втората балканска война и Първата световна война много българи от Източна Тракия остават извън пределите на Царство България и са принудени да напуснат домовете си заради новите граници, наложени от Цариградския договор (1913 г.). Българите от Източна Тракия имат право да се върнат по домовете си според Цариградския договор, но това право не е спазено от Република Турция.
Крайовска спогодба
Крайовската спогодба е важен договор между Царство България и Кралство Румъния, с който България възстановява части от загубените си територии от Първата световна война. Документът е подписан на 7 септември 1940 г. в град Крайова от българския министър на външните работи Богдан Филов и румънския му колега Михаил Сенчяну.
Парижки мирен договор
След края на Втората световна война, идва времето в което трябва да се уредят териториалните, политическите и икономическите последици от конфликта. Един от най-важните документи, с които това става, е Парижкият мирен договор. Подписан на 10 февруари 1947 г.
