Санстефански предварителен мирен договор
Санстефанският мирен договор е подписан в малка красива къща в предверието на Сан Стефано на 3 март 1878 г. който променя съдбата на българсия народ. Подписан след края на Руско-турската война (1877–1878), той поставя основата за възстановяването на българската държавност след близо петвековно османско владичество.
По това време България няма владетел, но идеята за възраждането й като автономно княжество вече е заложена в документа. Съгласно клаузите на договора, се предвижда създаването на Българско княжество, обхващащо обширни територии. От Дунав до Бяло море и от Черно до Охридското езеро.
Благодарение на Руската империя, начело с император Александър II, който остава в историята като Цар Освободител. Неговата армия е ключовата сила, която прекършва османската власт на Балканите. Сред най-ярките личности, застанали зад българската кауза, се откроява граф Николай Павлович Игнатиев. Той е руски дипломат и главен преговарящ от страна на Русия. Той защитава интересите на българите и успява да включи в договора широки територии, които са населени с българи.
Макар Санстефанският договор да остава временен, по-късно ревизиран от Берлинския конгрес, той се възприема от българите като първият официален акт, признал правото им на независимост в собствена държава. Днес, 3 март се чества като национален празник на Република България - символ на свободата и жертвите, положени за нея.
Сподели:
