Българо-византийски Договор
През 716 г. България и Византия сключват един от най-важните си ранносредновековни дипломатически договори. Съюз между хан Тервел и византийския император Теодосий III. Това споразумение е значимо за отношенията между двете държави и затвърждава нарастващото влияние на България на Балканите.
След официалното признаване на българската държава през 681 г. отношенията между България и Византия преминават през периоди на напрежение и временно сближаване. В началото на VIII век, Византия е раздирана от вътрешни кризи, чести смени на императори и засилваща се арабска заплаха от изток. В тази нестабилна обстановка, император Теодосий III търси съюзници срещу арабите, които вече се готвят за обсадата на Константинопол.
В 716 г., при Константинопол, Византия и България подписват съюзен договор, според който България се задължава да оказва военна помощ при арабска заплаха, а Византия се ангажира да изплаща ежегоден данък на българите включено е споразумение за точно определена граница между двете държави. Договорът предвижда и размяна на пленници, както и защита на търговците от двете страни.
През 717–718 г. съюзът се оказва жизненоважен. Арабският халифат обсажда Константинопол с огромна флота и армия. Хан Тервел, спазвайки договора, се отзовава и нанася съкрушителен удар на арабските сили в района на Златния рог. Българската намеса е ключова за спасяването на Византийската столица и спира арабската експанзия към Европа.
Сподели:
