Лондонски мирен договор
На 30 май 1913 г. в Сейнт Джеймс Палас в Лондон е подписан Лондонският мирен договор, с който официално се слага край на Първата балканска война. Този конфликт противопоставя Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) срещу Османската империя, с цел освобождаване на територии, населени с християни.
С договора Османската империя отстъпва всички територии западно от линията Енос -Мидия, която минава от Егейско море до Черно море, като това слага край на почти петвековното й господство върху големи части от Балканите. Тези земи включват Тракия и голяма част от Македония, но точната подялба между победителите не е уредена в договора, което посява семето на бъдещ конфликт.
България, Сърбия, Гърция и Черна гора са страни по договора, но разпределението на Македония е ключов регион с множество претенции и остава нерешено. Тази неяснота създава силно напрежение между бившите съюзници, особено между България и Сърбия, което в кратък срок ще доведе до Втората балканска война.
Великите сили Великобритания, Франция, Руска империя, Австро-Унгария, Германия и Италия не подписват самия договор, но оказват силно влияние върху преговорите и постигнатите споразумения, като се стремят да запазят баланса на силите в региона.
Лондонският договор слага край на Първата балканска война, но не постига трайна стабилност на Балканите. Нерешените териториални спорове между съюзниците остават като заплаха, която може да прерасне в нов военен сблъсък.
Сподели:
