Крайовска спогодба
Крайовската спогодба е важен договор между Царство България и Кралство Румъния, с който България възстановява части от загубените си територии от Първата световна война. Документът е подписан на 7 септември 1940 г. в град Крайова от българския министър на външните работи Богдан Филов и румънския му колега Михаил Сенчяну. Спогодбата връща на България Южна Добруджа с население около 320 хиляди души, територия, отнета по Букурещкия договор от 1913 г.
На 19 август 1940 г. между двете страни протичат мъчителни и трудни преговори, при които Румъния се опитва да направи минимални отстъпки, но е принудена да върне южната част на Добруджа на България. Това възстановяване има огромно стратегическо и символично значение за страната след дълги години на териториални загуби и политическа нестабилност. Спогодбата е постигната поради силен натиск от Германия, СССР и Италия.
Крайовската спогодба остава ключов момент в българската история, отразяващ стремежа към възстановяване на националната цялост и ревизия на несправедливите следвоенни договори, като същевременно предшества един от най-нестабилните и драматични периоди в региона през 40-те години на XX век.
Карта от архивите на Уикипедия показва територията, отнета от България по Букурещкия договор (1913 г.) и върната с Крайовската спогодба през 1940 г. Показва границите на Южна Добруджа преди и след споразумението.