Цариградски мирен договор
Цариградският мирен договор, подписан на 16 септември 1913 г. поставя официален край на военния конфликт между Царство България и Османската империя, възникнал в хода на Втората балканска война. По това време Царска България е управлявана от цар Фердинанд I Сакскобургготски, а Османската империя от султан Мехмед V. Документът урежда териториални въпроси, останали нерешени от по-ранния Букурещки договор (10 август 1913 г.), който не включва Османската империя като страна.
Договорът урежда българо - турската граница, като оставя по-голямата част от източна Тракия в пределите на Османската империя, с изключение на районите Мустафа паша (днешен Свиленград), Малко Търново, Василико (днесшно Царево). Освен това, договорът позволява на Царство България да заеме повторно Западна Тракия, включително крайбрежието на Егейско море между устията на реките Марица и Места.
Населението на териториите, отстъпени на Царство България, има право да избере дали да остане български поданик или да приеме османско поданство в срок от четири години. Онези, които изберат да се откажат от българско поданство, са длъжни да напуснат България, но им се гарантира правото да запазят личното си имущество. Мюсюлманите по тези земи са освободени от военна повинност. Царство България поема контрола над железници за жп линията в новите български земи.
Сподели:
