Топханенски акт
На 6 септември 1885 г. България преживява важен исторически момент – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт е едностранен и неочакван за Великите сили и Османската империя, тъй като е извършен без тяхното съгласие. Въпреки това, обединението е израз на националното желание за единна и силна българска държава.
След продължителни дипломатически усилия и международни преговори, на 5 април 1886 г. в историческия район Топханен е подписан Топханенският акт. С този документ съединението на Източна Румелия с Княжество България е официално признато от Османската империя и Великите сили, сред които Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия и Италия.
Княз Александър Батенберг заема поста османски управител на Източна Румелия. Получава се вътрешна дестабилизация на Княжеството, когато се разбира за условията с които е потвърдено Съединението. Създава се преврат, наречен Деветоавгустски, прави се и контра преврат, но след него князът напуска страната заради натиск от Русия и абдикира от престола. След неговата абдикация страната изпада в едногодишна политическа криза.
Въпреки официалното признание, към момента на подписване на акта България все още васално се намира в периода на османско владичество, макар и с широка автономия като Княжество България.