Ньойски договор
Ньойският договор е подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен. Договорът слага край на участието на Царство България в Първата световна война. България, победена и изолирана, е принудена да приеме тежки условия, наложени от страните-победителки от Антантата.
Договорът е подписан от българския министър-председател Александър Стамболийски и представители на Франция, Великобритания, Италия, Япония и САЩ, с водеща роля на френския външен министър Стефан Пишон.
България губи Западна Тракия (преминала към Гърция), Южна Добруджа (оставена на Румъния) и Западните покрайнини (преминали към Кралството на сърби, хървати и словенци). Страната е задължена да плати репарации от над два милиарда златни франка и да ограничи армията си до 20 000 души, без тежко въоръжение.
Ньойският договор се възприема като национална катастрофа. Той засилва политическото и социалното напрежение в страната, предизвиква бежански вълни и стимулира националистически движения. Представители на опозицията обвиняват българските делегати, че не са успели да договорят по-изгодни мирни условия. В пресата се публикуват критични статии, в които се твърди, че българската делегация се е държала унизително, вместо да изтъкне, че България е застанала на страната на Централните сили, тъй като само те са й гарантирали национално обединение. Според Стоян Михайлов, страната е била въвлечена във войната против волята си. Последиците от договора остават дълбоко отпечатани в българската история през целия XX век.
Сподели:
