Уния с латинците
През първата половина на XIII век Второто българско царство достига своя апогей под управлението на цар Иван Асен II, един от най-великите владетели в българската история. Годината 1230 остава в летописите като повратна точка за Балканите, когато събитията свързани с унията с латинците и разгромната победа при Клокотница променят политическата карта на региона.
След Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. и падането на Константинопол под властта на кръстоносците, на Балканите възниква Латинската империя, която застрашава традиционните балкански владения. Византия е разкъсвана между Латинската империя и различни гръцки наследници като Епирското деспотство и Никея. В този контекст цар Иван Асен II търси политически съюзи, за да утвърди позициите на България.
През 1230 г. българският владетел сключва уния с Латинската империя, с която се обединява срещу общите си врагове - преди всичко Епир и Византия. Този политически и църковен съюз е важен стратегически ход, който засилва международното положение на България и осигурява подкрепа срещу амбициите на Теодор Комнин, деспот на Епир.
На 9 март 1230 г. се разиграва историческата битка при Клокотница, в която армията на цар Иван Асен II разбива войските на Теодор Комнин. Епирският деспот, който се стреми да разшири владенията си на територията на България, е посечен с изненадващо нападение и разгромен.
Победата е категорична - хиляди епирски войници са убити или пленени, а самият Теодор е заловен и ослепен, според хронистите. Този успех превръща България в хегемон на Балканите за следващите десетилетия. Териториите на Епир и значителна част от Тракия и Македония попадат под българска власт.