Парижки мирен договор
След края на Втората световна война, идва времето в което трябва да се уредят териториалните, политическите и икономическите последици от конфликта. Един от най-важните документи, с които това става, е Парижкият мирен договор. Подписан на 10 февруари 1947 г. в Куай д'Орсе, Франция. В него се подписват представителите на победените държави от Оста - Италия, Румъния, Унгария, Финландия и Царство България и представители на победилите съюзници - СССР, САЩ, Великобритания.
България, макар и част от Тристранния пакт през войната, успява да запази Южна Добруджа, която й е върната по Крайовската спогодба от 1940 г. Това е признание от международната общност и дипломатически успех, приписван до голяма степен на усилията на Петко Стайнов, който ръководи българската делегация в Париж.
Договорът не е особено благоприятен за страната ни. България е призната за съвоюваща с антихитлеристката коалиция едва след септември 1944 г. когато правителството, водено от Кимон Георгиев, обявява война на Германия. Това обаче не е достатъчно, за да бъдат избегнати санкции.
България запазва границите си от 1 януари 1941 г. Включително Южна Добруджа, но губи всички други завоевания от войната. Страната е задължена да изплати репарации в размер на 70 милиона долара основно към Гърция и Югославия - под формата на стоки. Въвеждат се ограничения върху въоръжените сили. Числеността на армията е ограничена до 65 000 души. България се задължава да гарантира права и свободи на всички свои граждани, независимо от етническа принадлежност, религия и политически възгледи. Това е клауза, наложена от западните сили.
Парижкият мирен договор се подписва в условията на нарастващо напрежение между бившите съюзници, началото на Студената война. Съветският съюз вече доминира в Източна Европа, включително България, където Комунистическата партия бързо утвърждава своята власт. Така, въпреки международния договор, вътрешната политическа обстановка в страната се променя коренно. Установява се еднопартиен режим, а след референдума от 15 септември 1946 г. монархията е премахната и е провъзгласена Народна република България.
Парижкият мирен договор от 1947 г. е последният от поредицата следвоенни мирни договори, с които се слага формален край на Втората световна война за държавите извън Германия и Япония. За България той бележи началото на нов етап - политически подчинен на СССР, но териториално запазил важна част от националната си цялост.
Днес договорът остава символ както на ограничените възможности на малките държави в глобален конфликт, така и на дипломатическия баланс между велики сили в едно ново идеологическо разделение на света.