Византийско-български договор (815)
Началото на IX век е период на значителни предизвикателства за двете най-големи сили на Балканския полуостров - България и Византийската империя. След серия тежки конфликти и политически трусове, през 815г. се сключва мирен договор, който затвърждава границите, намалява напрежението и поставя основите на стабилност в региона.
През 811 г. Византия претърпява катастрофална загуба в битката при Върбишкия проход, където император Никифор I загива срещу българите, водени от хан Крум. Загубата му отслабва Византийската империя и създава сериозни проблеми върху управлението й.
След смъртта на Крум през 814 г. неговият син Омуртаг поема властта в България. Той наследява както силната позиция на страната, така и нуждата от уреждане на отношенията с Византия, които да осигурят мир и сигурност за напред.
В началото на 815 г. хан Омуртаг изпраща официална делегация и емисари в Константинопол, за да проведе преговори за мир с византийския император Лъв V. Церемонията по подписването на договора е тържествена и се състои в присъствието на множество свидетели и официални лица.
Интересен и спорен е обредът, при който византийският император се заклева според българските езически обичаи - с възлияние на вода върху земята, обръщане на конски седла и други символични действия, които според византийските хронисти са били унизителни и дори шокиращи за ромейския владетел. Запазените части от договора са записани на Сюлейманкьойския надпис, който днес се съхранява в Националния археологически институт в София.
Границата между България и Византия започва от Дебелт на Черно море и следва стария ров Еркесия към горното течение на река Чобан Азмак. Продължава към река Марица северно от Харманли, близо до античния град Констанция, и стига до село Узунджово. След това границата достига до планина, вероятно в Източните Родопи, където е ратифицирана официално. По този начин България получава официално признание за разширение на юг, включително постепенна анексия на районите около Филипополис (днешен Пловдив). В замяна българите връщат някои крепости около Адрианопол на Византия.
Българите се задължават да освободят византийските пленници от войната през 811 г. и последвалите набези на Крум. Византия пък освобождава пленените славяни от граничните райони, дори ако някои от тях никога не са били нейни поданици. Освен това, за всеки освободен византийски войник империята трябва да плати две глави добитък, гарантирайки икономическа компенсация за България и намалявайки византийските гарнизони по границата.
Макар договорът да е в полза на България, той осигурява отдих и на двете страни, които са изтощени от военните конфликти. Византия трябва да се възстановява от пораженията и вътрешните религиозни борби, свързани с възраждането на иконоборството, докато България се изправя пред вътрешни религиозни проблеми. Омуртаг започва антихристиянски гонения, като жертва на тях става и неговият син Енравота.
Икономиката на България също има нужда от възстановяване след разрушителните войни, а столицата Плиска все още е в руини. Мирният договор позволява на Омуртаг да се фокусира върху вътрешното укрепване на държавата - административни реформи, строителство и икономическо развитие.
През 820 г. мирният договор е препотвърден с новия византийски император Михаил II. Той и Омуртаг се договорят за взаимна помощ при заплахи, което е доказано през 823 г. когато Омуртаг успешно снема обсадата на Константинопол от въстаника Тома Славянина, подкрепяйки византийския престол.
Илюстрация на българска делегация, изпратена от хан Омуртаг в Константинопол за подписване на мирния договор с Византия през 815 г. Изображението е взето от Wikimedia Commons и е публично достояние.
Сподели:
