Букурещкият мирен договор
На 10 август 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, който поставя край на Втората балканска война, наричана още Междусъюзническа война (29 юни – 10 август 1913 г.). Конфликтът избухва след несправедливото разпределение на територии, завоювани от Балканския съюз от Първата балканска война. България, управлявана от цар Фердинанд I Сакскобургготски, е неудовлетворена от резултатите на Лондонския договор и влиза в конфликт с бившите си съюзници - Сърбия и Гърция. Румъния и Османската империя се намесват в конфликта с цел подобряване на своето териториално положение.
Букурещкият договор чертае границите в региона, като значително променя картата на Балканите. България губи голяма част от Македония, която си разделят Сърбия и Гърция. Сърбия получава по-голямата част от Македония, а Гърция разширява влиянието си в Егейска Македония и Тесалия. Като награда за Румъния се дава Южна добруджа, а Османската империя успява да си възстанови част от загубените територии в Тракия.