Тимошко, известно още като Тимошка област, е историко-географски и етнографски район, който се простира от двете страни на река Тимок - естествената граница между днешна България и Сърбия. Въпреки че част от Тимошко днес попада в територията на Сърбия, областта остава силно свързана с българската история, език и култура.
Регионът включва земите около притоците на река Тимок - Бели, Черни и Свърлишки Тимок и стига чак до вливането й в Дунав край град Неготин. В миналото тук са живели тракийски и дакски племена, а по-късно, през римската епоха, районът е влизал в състава на провинция Мизия. През Средновековието Тимошко е било част от Първото и Второто българско царство и е имало важно стратегическо значение, особено като гранична зона. След падането под османска власт през XIV век, местното население запазва езика, обичаите и българското си самосъзнание.
През Възраждането районът се превръща в средище на духовно пробуждане - изграждат се училища, църкви, читалища и възникват родолюбиви общности, които активно участват в борбата за освобождение. Въпреки че след Берлинския конгрес през 1878 г. Тимошко остава извън границите на новоосвободена България, българите там успяват да съхранят своята идентичност и традиции.
Областта попада в торлашка етнографска зона, а местният говор е уникален, той съчетава западнобългарски езикови черти, има заемки от сръбски и запазва много архаични думи и форми. Народната култура е много богата - носии, песни, хороводни танци, предания и ритуали, свързани със земеделието и природния цикъл. И до днес в селища като Зайчар, Неготин и Болярево живеят потомци на българи, които говорят старинен български диалект и пазят жив спомена за корените си.