Влашкото княжество е било част от българската държава от основаването й след преселението на прабългарите през 681 година, водени от хан Аспарух, до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава.
През средата на 13 век, францисканският монах и пътешественик Вилхелм де Рубрук пише, че Влашкото княжество принадлежи на Асен, т.е. на българския цар Михаил II Асен.
Според византийски, български и унгарски извори, Влашкото княжество е било гранична военна област на българската държава през 12 век. В нея са назначавани князе или войводи, и няма цар или крал като монарси, както е при съседните независими държави.
От 1330 година, след победата в битката при Посада на Басараб I, Влашкото княжество става фактически самостоятелно, а през управлението на неговия син Йоан Никола Александър войвод, получава самодържавен статут. Впоследствие, областта изцяло зависи от Османската империя, претърпявайки няколко периода на независимост, но в крайна сметка бива включена в Османската империя.
Сподели:
