Източна Румелия е автономна провинция, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 г. и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г. Територията й е определена в Берлинския договор и граничи на изток с Черно море, на север по Стара планина, спуска се към река Тополница, преминава източно от Самоков и достига Черно море на север от Царево.Източна Румелия е османска провинция, която съчетава широко самоуправление с финансови задължения към Османската империя и липса на право на собствена външна политика. Управлението е уредено с Берлинския договор и Органическия устав. Главен управител (генерал-губернатор), назначен от Портата, управлява съвместно с Областното събрание, чийто членове са частично назначени, частично избрани от населението.Възниква съединително движение, включващо екзарх Йосиф и други, което се противопоставя на разделянето на българските земи. Масовото движение включва и борба за пълното българско управление и се сблъсква със съпротивата на гръцката и мюсюлманската общност. Напрежението води до въставания, като тези в района на Хасково и Айтос.
Сподели:
