Поволжие идва от "По Волга" е територията, която се простира по дължината на река Волга. Днес, тя е част от Русия, но в миналото е била територия на Волжка България.
След преселението на част от прабългарските племена в началото на IX век, на територията на Средното Поволжие възниква държавата Волжка България. Около 922 г. при управлението на емир Алмус (Алмуш), Волжка България приема исляма като официална религия след посещение на посланик от Багдадския халиф ал-Муктадир, което събитие превръща българите във важен фактор в ислямския свят.
Столицата на Волжка България става град Биляр (по-късно и Болгар), който се превръща в значим културен и търговски център. През ХІІ и ХІІІ век Волжка България преживява икономически разцвет - развиват се занаятите, търговията, строителството и образованието. Българите от Поволжието поддържат търговски връзки с Византия, Русия, Средна Азия и дори Китай.
През 1236 г. Волжка България е нападната и разрушена от монголите, водени от Батий хан, внук на Чингис хан. Това поставя край на независимостта на държавата и територията й е включена в състава на Златната орда, като българите запазват културната си идентичност в продължение на векове.
Въпреки монголското владичество, мюсюлманската култура и българската писменост остават живи и дори оказват влияние върху развитието на татарската култура в региона. И до днес, в Република Татарстан и други части на Русия, се пази историческата памет за Волжка България, като град Болгар е важен археологически и културен център, включен в списъка на ЮНЕСКО през 2014 г.