Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото име на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, която се намира на територията на сегашната България.
Името има български произход и буквално означава "зад планината". В миналото терминът "гора" е използван за планините, но по-късно той придобива сегашното си значение.
Областта е спомената за първи път на старогръцки език като Ζαγορια (преведено от старобългарското Загорїа) в източниците, описващи договора между император Юстиниан II Ринотмет и Тервел от 705 година, с който територията се отстъпва на България. Областта е била в различни периоди под властта на България и Византия през средновековието. През 13 и 14 век името "Загора" е използвано като синоним на областта около Търново, а по-късно е название на равнината на юг и изток от град Стара Загора. От този термин произлизат и имената на сегашните градове Стара Загора и Нова Загора.
Сподели:
