Отвъддунавска България е термин, използван в българската историография, който обозначава териториите под властта и контрола на Българската държава на север от река Дунав през средновековието. Тези земи включват части от днешната Румъния и Молдова, източна Унгария, Войводина от Сърбия и Буджак с Едисан в Украйна. Отвъддунавска България е притежавана и контролирана от Българската държава (с периодични прекъсвания) от нейното формално създаване през 681 г. до попадането под османска власт през 1422-1430 г. Тези територии на север от Дунав също са наричани така и от съвременните византийски историци.