Белградската област, разположена в днешна Сърбия около сливането на реките Сава и Дунав, е била важна стратегическа територия в западната периферия на Първото българско царство. През X–XI век тази област многократно преминава под български контрол - най-значимо при управлението на цар Петър I (927 - 969 г.) и цар Самуил (997 - 1014 г.).
Белградската област обхваща земите по средното течение на река Морава, река Топлица и съвременния район на град Белград - стратегически разположен при вливането на Сава в Дунав. Районът служи като кръстопът между Карпатите, Панонията и централните части на Балканския полуостров. Още от Античността и Ранното Средновековие тук минават ключови пътища, свързващи Европа и Византия, което го прави желана и често оспорвана територия.
След смъртта на цар Симеон Велики през 927 г. властта преминава в ръцете на сина му Петър. Въпреки че този период е белязан от мир с Византия (признат със сключения мирен договор от 927 г.), България запазва своя контрол над западните си територии, включително и Белградската област.
Белград (наричан тогава Алба Булгарика от някои източници) служи като западен пост на българската власт.
През този период българската държава е стабилна, а Белградската област се намира под прякото влияние на Комитопулите - местни български аристократи, управляващи западните земи.
След византийското нашествие от изток през 971 г. голяма част от старата българска територия попада под византийска власт. Западните райони обаче, включително Белград, остават извън византийски контрол и се организират около четиримата синове на комит Никола - Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
В периода 976 - 986 г. Самуил води поредица от военни кампании срещу Византия и съседни сръбски княжества.
Белградската област става част от де факто независимата западна българска държава, управлявана от Самуил.
През 996 г. цар Самуил предприема мащабна военна офанзива, достигайки до Срем и Белград, като консолидира българската власт в региона.
След коронацията му за цар през 997 г. Белград се утвърждава като важен град в пределите на вече възстановеното българско царство.
Присъствието на българската власт в Белградската област свидетелства за силата и геополитическите амбиции на Първото българско царство. Контролът върху Белград означава достъп до важни търговски и военни маршрути, както и буфер срещу маджарски и византийски атаки.
След смъртта на цар Самуил през 1014 г. България постепенно губи териториите си. През 1018 г. след окончателната византийска победа, и Белградската област е анексирана от Византийската империя и става част от нейната територия.
Сподели:
