Мрака е историко-географска област в днешна Западна България, обхващаща североизточните склонове на Конявската планина и Земенската планина. Обхваща и Радомирското поле.
По време на Османското владичество (1396 – 1878 г.), районът на Мрака, подобно на други части на Западна България, попада под директното управление на османската административна система. Районът е част от Кюстендилския санджак в рамките на Румелийския еялет. През този период селата в региона страдат от тежките данъчни налози и периодични нападения от черкези и башибозуци. Местното население често се включва в хайдушкото движение, а районът на Конявската и Земенската планина е убежище за множество хайдути и четници.
През Въстанието от 1850 г. в Западна България се наблюдава съживяване на борбата за освобождение, като в Мрака също има активни огнища на недоволство. В края на XIX век, при подготовката на Априлското въстание (1876 г.), някои от селата в Радомирско стават средище на комитетска дейност.
След Освобождението, по време на Третото българско царство (1878 - 1946 г.), регионът на Мрака бързо се включва в новоизградената административна структура на Княжество България. Радомирското поле става център на земеделие и занаяти. През Първата световна война, в района се формира и разгръща прочутата Радомирска република през септември 1918 г. начело с Александър Стамболийски, която символично обявява сваляне на монархията. Бунтът е бързо потушен от правителствените сили, но оставя траен отпечатък в политическата история на България.
В годините на междусъюзническите и световните войни, много жители от областта дават живота си на фронта. През 30-те и 40-те години районът се развива стопански и културно, като в град Радомир и селата около него се изграждат училища, читалища и кооперативи.
Сподели:
