Морава е регион, разположен по долината на река Велика Морава - най-голямата река, протичаща изцяло на територията на днешна Сърбия. През Средновековието този регион заема ключово място в битките за влияние между България и Византия, по времето на цар Симеон Велики и по-късно на цар Самуил, е важна част от българските територии и военна опора в западната част на царството.
При управлението на Симеон I (893–927г.), България достига своя териториален възход. След успешните войни срещу Византия, българската държава се разпростира от Адриатика до Черно море и от Карпатите до Егейско море. Моравската област (включваща части от днешна Поморавие, със селища като Ниш, Лесковац и Прокупле) е присъединена към царство България като част от западните й владения. Районът е не само стратегически, но и културно значим. Намира се на кръстопът между Балканите и Централна Европа и представлява ключова защитна територия при сблъсъци с маджари и други северозападни сили.
По време на цар Самуил (997–1014г.), Морава играе още по-важна роля. След загубата на източните български територии от Византия, цар Самуил укрепва западната част на царството, като изгражда крепости и административни центрове именно в района на Моравската долина. Градовете Ниш, Скопие, Призрен и други, разположени около Моравската долина, стават опорни точки на българската съпротива срещу византийското настъпление. Оттук се организират военни кампании, преместват се столици, и се поддържа връзка с останалите свободни български земи.
След падането на Първото българско царство през 1018 г. районът на Морава е под влиянието на Византийската империя. Българското население съхранява своята културна и езикова идентичност. В продължение на векове областта остава под влияние на българската духовна традиция - език, православна вяра, книжовност и обичаи.
В наши дни Моравската долина се намира в територията на Сърбия, но историческата й връзка с българската държавност и култура, особено в периода на цар Симеон и Самуил, остава неоспорима. Тя е символ на времето, когато България е водеща сила в Югоизточна Европа, а българската култура и държавност се разпростират далеч извън съвременните граници на Република България.