Народна република България

На 8 септември 1946 година, без да се спазват изискванията на Търновската конституция, се провежда референдум с въпрос за премахване на монархията и установяване на народна република. На 15 септември се обявява България за народна република, а на 27 октомври се провеждат избори за VI велико народно събрание, което трябва да изготви нова конституция. Победата в изборите е за Българската работническа партия (комунисти), а Георги Димитров става ръководител на новото правителство. През 10 февруари 1947 година България подписва Парижкия мирен договор, който запазва границите й от 1 януари 1941 година. На 4 декември 1947 година Великото народно събрание приема новата конституция на народната република, наречена още Димитровска. През края на 1947 година започва национализацията, като цялата собственост става държавна. През 1948 година Петият конгрес на БКП официално признава "диктатурата на пролетариата". През периода 1949-1950 година Васил Коларов заема поста на председател на Министерския съвет, след което през 1950 година Вълко Червенков го замества. Под тяхното управление се установява тоталитарна политическа диктатура. През 1950–1953 година се провежда интензивна социалистическа индустриализация и кооперация на селското стопанство. На 10 май 1953 година Българската патриаршия е възстановена, а на 14 декември 1955 година страната става член на ООН. През 1956 година по време на Априлския пленум на Комунистическата партия Вълко Червенков е свален от поста, а Тодор Живков заема позицията на първи секретар на Централния комитет и по-късно на министър-председател. В периода 1957–1970 година производството има високи темпове на растеж.

През 60-те години българското ръководство се стреми към по-тясни връзки със СССР и предлага обединение с него, но това предложение е отхвърлено от Москва. През 1962 година Антон Югов и Вълко Червенков са свалени от постовете си. Тодор Живков заема ключови позиции в правителството. Между 1963 и 1967 година се провеждат четири срещи между Живков и Йосип Броз (Тито). Новата линия на страната по македонския въпрос е разкриване на истината за македонското население. През 1968 година е подписана спогодба за изселване на българските турци, а през август същата година български войници участват в интервенцията на Варшавския договор в Чехословакия. През периода 1968–1971 година се разработват проекти за нова програма и конституция на страната.

През 16 май 1971 година чрез референдум е приета нова конституция на Народна република България, известна като Живковата конституция. През същата година Държавният съвет утвърждава нов герб на страната. През началото на 70-те години се провежда реорганизация и концентрация на селското стопанство, което има негативен ефект върху кооперативното движение. През края на 1984 година започва асимилационна кампания, в която се сменят имената на българските мюсюлмани и турците. Това предизвиква съпротива, като през 1985 година възниква Турско националноосвободително движение, което организира атентат на гара Буново, където загиват 7 души. През пролетта на 1989 година ситуацията в Североизточна България се влошава, като правителството разрешава свободно изселване за Турция на над 350 000 български граждани.

През втората половина на 80-те години Михаил Горбачов започва преустройство на политическата система в СССР, но в България не настъпват значителни промени. През 1988–1989 година възникват неформални организации. На 10 ноември 1989 година Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на БКП, а на 17 ноември е премахнат и от поста председател на Държавния съвет. На негово място е избран Петър Младенов, а след това и за президент на републиката.

Сподели: