Прабългари и Славяни
През 479 г., византийският император Зенон се съюзява за първи път с "тъй наричаните българи", които обитавали между Цариград и Адриатическото крайбрежие. Този факт е засвидетелстван от Йоан Антиохийски. В следващите години, българите, които живеели в Илирия и Тракия, извършват нападения и плячкосват тези територии. През 494 г., те нападат и отстъпват, преди да бъдат забелязани от византийците.
През 501 г., българите нахлуват в Илирик и Тракия, като това са някои от първите сведения за тяхното присъствие в тези региони, предоставени от Йоан Зонара и Теофан Изповедник.
След разпадането на хунската държава през 453 г., славяните преминават през Карпатите и се установяват в Трансилвания през втората половина на V век. През 519 г., по време на император Юстиниан I, е отбелязано първото славянско нападение през Дунав от антите.
През VI век, славяните населяват областите вдолу по Дунав и през следващите векове преобладават в Балканския полуостров, заемайки Мизия, Тракия, Македония, Родопите, Беломорието, Албания, Гърция, адриатическия бряг и централен Пелопонес. Те също така се установяват в предна Мала Азия. Този период е характерен с промени в населението и териториалните граници, включително заселване на славяни и тяхното влияние в балканските земи.