Исторически обекти

Баба Вида е средновековна крепост във Видин, считана за единствената изцяло запазена крепост в България. Тя е имала множество функции през различните исторически периоди, включително замък на местния владетел, оръжеен склад и затвор по време на османското управление.
Крепостта е известна и като "Бабини Видини кули", име, което произлиза от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, които са наследили местния владетел. Най-голямата от тях, Вида, изгражда замъка, който е наречен на нея "Бабини Видини кули" и съкратено "Баба Вида".
Крепостта е разположена на северозападния бряг на река Дунав, близо до град Видин.

Северозападна България,град Видин, Х век

Крепостта Динея е антична, късноантична и средновековна римска крепост, разположена на около 23 km североизточно от Шумен и северно от бившата българска столица Плиска. Нейният период на най-голям разцвет е в трети и четвърти век, след което започва постепенният й упадък.

Изградена е във връзка с учестените варварски нашествия от север и представлява една от междинните пътни станции между крепостите Абритус и Марцианопол. През този период, от трети до пети век, крепостта е станала обект на опожаряване и разрушаване от страна на готите и хуните.

Крепостта Динея е разположена в областта на местността Хисаря и се характеризира с неправилна 5-ъгълна форма.

Област Шумен, III век

Камъка е съвременното название на средновековна и османска крепост, изградена през IX век като част от дунавската укрепителна система на Първата българска държава.Разкритите структури на крепостта, като квадратната двуетажна кула, укрепителния зид и входа, предоставят важна информация за архитектурата и инженерните умения на средновековните строители. Откритията също така поддържат изучаването на живота и обичаите в селището през различни периоди.Камъкът преживява различни исторически етапи, като промените през IX-XI век и XII-XIV век, когато се изгражда ново укрепление. Също така, влиза под византийска власт през XI век и попада под владение на търновския цар Иван Шишман през XIV век.Крепостта Рахово е свързана със събитията по време на Второто българско царство, като борбите и войните с византийците и османците.През XIV век, когато крепостта е опожарявана и възстановявана, и по време на Втората кръстоносна война (1396 г.) и войните на Влад Цепеш, крепостта играе важна роля в международната военна сцена.

Община Оряхово, IX-XI век и XII-XIV век

Крепостта Козник е средновековна крепост, изградена в местността, слабо югоизточно от днешния град Рудозем, вдясно от река Арда. Тя била част от керванския път от Тракия към Беломорието. Крепостта е наричана от местното население "Ерим папа" или "Кечикая" (от турски "keçikaya", което означава "кози камък").

Южна България, Община Рудозем, няма информация

Лютица е средновековна крепост, която съществува от IV до XIV век. Разположена е югозападно и в близост до град Ивайловград, на върха Градището, едно от последните възвишения на Източните Родопи. Тя е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи.

Източни Родопи, близо до град Ивайловград, IV век

Крепостта Месемврия се намира в Стария град Несебър и е от значение както с архитектурния, така и с историческия си характер. Тя претърпява няколко преустройства през своето съществуване.Най-старите стени на крепостта датират от V век пр.Хр., когато са изградени от древните гърци и са съставени само от каменни блокове. След това римляните завладяват Месемврия и извършват надстройки и промени по крепостната структура.През периода VI-XIV век са извършвани множество реконструкции на крепостните стени.

град Несебър, V век пр.Хр.

Крепостта Момина кула се намира в пиринската част на долината на река Места, в един от най-живописните участъци на Момина клисура, на западния бряг на река Места северозападно от село Буково, между селата Места и Господинци. Счита се, че е построена през II-III век, след което е замразена и възстановена през XII век. Носи името си от предание, което разказва за изграждането ѝ от сестрата на цар Иван Шишман, Мара, след като е заточена в този район.

Цар Иван Шишман дава сестра си Мара (Кера Тамара) за съпруга на турския султан Мурад I, в надежда, че този роднински съюз ще предотврати турското нашествие.

Община Банско, до град Гоце Делчев, XIII век – XIV век

Овеч е средновековна крепост, разположена източно от град Провадия на плато "Калето". Строена от римляните през IV век, крепостта функционира до началото на VII век, след което е неактивна в продължение на близо век. По времето на Второто българско царство крепостта достига своя максимален разцвет и е една от най-мощните в Източна България.
Твърдината е разположена на тераса, издигаща се на 130 метра над околната местност, със скални венци от 11 до 25 метра височина от всички страни.

Около град Провадия, IV век

Сексагинта Приста, известна още като Притурата, е древноримска крепост на местността на сегашния град Русе. Преводът на името й - "Пристанище на шестдесетте кораба" - подчертава военно-морския й характер.
Крепостта се издига върху руините на старотракийско селище, както свидетелства откриването на тракийска кана, датираща от II-I век пр.н.е. и съдържаща органични материи, предимно от домашни животни.

град Русе, II век пр.н.е. – VII век

Крепостта Сердика е археологически обект, разположен в центъра на град София, България.Централното историческо ядро на София, обхващащо антична Сердика и средновековния Средец, е определено като историко-археологически резерват през 1976 г. Произходът на града може да се проследи до тракийското племе серди, което е завладяно от римските легиони през 27 пр.н.е. 
През периода между 176 и 180 г. късноантичната крепост на Сердика се строи по нареждане на римските императори Марк Аврелий и Комод с размери около 340 х 560 метра.

Област София, II век