Крепост Овеч
Овеч е средновековна крепост, разположена източно от град Провадия на плато "Калето". Строена от римляните през IV век, крепостта функционира до началото на VII век, след което е неактивна в продължение на близо век. По времето на Второто българско царство крепостта достига своя максимален разцвет и е една от най-мощните в Източна България.
Твърдината е разположена на тераса, издигаща се на 130 метра над околната местност, със скални венци от 11 до 25 метра височина от всички страни. Достъпът до нея е възможен само по един скален зъб, дълъг 50 метра и широк само 2 крачки. Входът преминава през изкоп в скалния зъб, дълбок 4–5 метра и широк 8–10 метра, над който е бил спускан подвижен мост. Крепостната стена следва конфигурацията на местността, като в момента запазени са само входната порта и каменната стена около нея. В центъра на терасата се издига втора тераса, висока 7–8 метра, предполагаемо място на цитаделата на крепостта.
Крепостта Овеч играе ключова роля през Втората българска държава, когато е една от най-мощните в региона. Сега от нея са запазени различни структури, включително мостово съоръжение, кладенци, дървена пътека, стражеви кули и порти, както и руините на църкви и затвори. Легенди разказват, че в пещери под крепостта са съхранявани огромни запаси от храна по време на обсади.
През византийския период, крепостта Проватон е създадена като преден пост на Византия срещу войнствените племена от север. Тя става известна също и като Овеч за българите и Таш Хисар за турците. Освен военна роля, Овеч се превръща и в административен център и епископска резиденция.
Около град Провадия, IV век