Крепост Петрич кале
Петрич кале е исторически значима ранновизантийска и средновековна българска крепост, разположена източно от село Разделна в област Варна. Тя е утвърдена на висока каменна тераса в рамките на Авренското плато и е част от важната ранновизантийска отбранителна система.
Крепостта е построена през V – VI век и представлява ключов елемент от тази отбранителна линия. През периода на Първата българска държава, се предполага, че спира да функционира като военно съоръжение, като на нейно място се развиват славянски селища. През 1154 г., арабският пътешественик и географ Мохамед ал-Идриси описва Петрич кале като "голям, хубав и богат град". През Втората българска държава крепостта преживява нов период на разцвет и става важна точка на отбраната.
През 1388 г., Петрич кале пада под османско владичество. През 1444 г., по време на Варненския кръстоносен поход, към твърдината се насочват войските на кръстоносците. Бойните действия съпътстват със срутване на участъци от зидовете и проникване в крепостта.
Твърдината е проучвана през XX век, като изследванията се фокусират върху различни аспекти от живота и структурата й. Имало е разкопки, извършени през 2006 г., които са открили останки от римски военен щаб, стълба с дължина около 20 метра, водни резервоари и артефакти като стрели, монети и железни предмети. Търсенето на находки и разкрития продължава и през второто десетилетие на XX век.
Останките от Петрич кале включват две запазени кули с размери 11 на 9 метра, разположени на разстояние от 50 метра една от друга, които се въздигат до височина от 7 метра. Стените на крепостта са трикратни и обхващат западната, северната и част от източната и южната стени. Скалната формация, на която се намира, предпазва от източната и северната страна, като достъпът е възможен само от юг чрез тесна скалиста ивица, свързваща я с Авренското плато. В крепостта са открити останки от стена, жилищни постройки от XI – XII век, малка еднокорабна църква, както и гробове около нея. Впечатляващо е вкопаната в скалата стълба с дължина около 20 метра, която води към два огромни водни резервоара с вместимост над 700 m3.
Област Варна, V – VI век
Сподели:
