Крепост Баба Вида
Баба Вида е средновековна крепост във Видин, считана за единствената изцяло запазена крепост в България. Тя е имала множество функции през различните исторически периоди, включително замък на местния владетел, оръжеен склад и затвор по време на османското управление.
Крепостта е известна и като "Бабини Видини кули", име, което произлиза от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, които са наследили местния владетел. Най-голямата от тях, Вида, изгражда замъка, който е наречен на нея "Бабини Видини кули" и съкратено "Баба Вида".
Крепостта е разположена на северозападния бряг на река Дунав, близо до град Видин. Тя има форма на висок трапец и включва два пояса защитни стени, четири кули, четири бастиона, бартизани и бойници за оръдия и стрелци. Структурата съдържа някои от най-добре запазените кули и стени, като Срацимирова кула, Войнишка кула, Входната кула и Австрийската кула.
Историческият период на строеж на крепостта започва през Х век, когато се издига върху част от древноримската крепост Бонония. През Второто българско царство, особено по време на цар Иван Срацимир, крепостта претърпява разширения и строеж на вътрешни стени и кули. През XVI век, по време на османската епоха, крепостта става част от по-обширната Видинска градска крепост, известна и като Девствената крепост, тъй като никога не е била завземана със сила.
Според Евлия Челеби, османски пътеписец от XVII век, крепостта е била допълнително строена през 880 г. от Баязид, син на основателя на Османската империя, Осман I. Според същия източник, строежът е завършен към 1475 – 1476 г.
След XVIII век крепостта "Баба Вида" вече не е използвана за отбранителни цели, а по-скоро за оръжеен склад и затвор.
Северозападна България,град Видин, Х век