Исторически обекти

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ български, мъжки манастир, разположен в Северна България.Манастирът има дълга история, свързана с древни поселения, които са обитавани през ранните праисторически епохи. От пещерата Бачо Киро произтичат археологически находки от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр.

Северна България, град Дряново, XIII век

Дуранкулашкият неолитен и халколитен некропол е един от най-големите некрополи в Югоизточна Европа с разкрити 1200 гроба. Разположен в Добруджа, този археологически обект представлява значим източник на информация за погребалните практики, ритуалите и социалната структура на праисторическите общества в региона.
Некрополът се състои от няколко времеви периода, включително късен неолит (култура Хаманджия I-II), ранен енеолит (култура Хаманджия III—IV), късен енеолит (култура Варна), преход между енеолита и ранната бронзова епоха, антични и средновековни периоди. Некрополът е проучван през периода 1976—1990 г.

Област Добрич, от 4750 г. пр. Хр. до 2 в. пр. Хр

Видинската синагога, намираща се в близост до крепостта Баба Вида в квартал Калето във Видин, е изключително значим архитектурен обект с историческо значение. Сградата, издигната през 1894 г. с подкрепата на местни ивреи и дарителят хаджи Найден Калъчев, се явява паметник на културата от национално значение.
Първоначалната синагога в града бива разрушена по време на Освободителната война (1877 – 1878).

град Видин, 1894 година

През 1989 г., по време на спасителни археологически разкопки, Владимир Петков открива "Епископска базилика". В рамките на комплекса, освен базиликата, биват разкрити и Баптистерий (кръщелна), вътрешен двор (атриум) и сгради, свързани с църковния живот и ритуали през ранното християнство от V до VI век.
Сърцевината на комплекса е класическа трикорабна базилика, която впечатлява с монументалността си, вътрешната архитектура и разкошните подови мозайки и стенописи. Базиликата е с еднопсидна структура, като апсидата е вписана в правоъгълник, ориентиран в посока изток-запад.

град Сандански, IV-VI век

Жаба могила 1 е тракийска могила близо до град Стрелча, България, която е била обект на проучване от експедицията "ЕПОС" под ръководството на д-р Георги Китов. Този гробничен комплекс се датира от V-IV век пр.н.е. и се предполага, че в него е погребан тракийски цар от племето Одриси.

Централна България, край град Стрелча, V-IV век пр.н.е.

Ивановските скални църкви представляват комплекс от скални църкви, параклиси и килии, разположени в живописния каньон на река Русенски Лом, край с. Иваново, на 18 км от град Русе. Този комплекс е един от най-значимите средновековни скални обекти в България.

Област Русе, край село Иваново, XIV век

Гробницата в Казанлък е световно известна благодарение на изключително запазените стенописи в коридора и куполното помещение, които я правят един от най-добре запазените паметници на античната живопис от раннелинийската епоха. Стените на дромоса и в гробната камера са изпълнени с изключителна живописна декорация, обхващаща площ от 40 квадратни метра. Тези стенописи представят различни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския владетел, погребан в гробницата.
Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, работи с четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял.

град Казанлък, IV / III век пр.н.е.

Калъчев мост е старинен сводест каменен мост в Копривщица, който свързва двата бряга на Бяла река. Този архитектурен обект е построен през 1813 г. с финансовата подкрепа на хаджи Найден Калъчев, който му е дал името си.

град Копривщица, 1813 г.

Карановската селищна могила представлява значителен археологически обект с богати исторически находки, които обхващат периода от неолита, халколита и бронзовата епоха. Основите на жилищата и множеството артефакти предоставят ценна информация за живота, икономиката и културата на праисторическото население в този регион.

Заслугата на Карановската селищна могила и свързаната с нея Карановска хронологична система е, че те допринасят не само за разбирането на историята на Южна България, но и за по-широкото контекстуализиране на праисторическите събития в Централна и югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.

Откритите глинени плочки със знаци представляват уникален археологически елемент, който се смята за едни от най-старите известни писмени знаци в Европа. Този факт укрепва значение на обекта за изучаването на древните култури и развитието на писмеността.

Разкопките и находките от Карановската селищна могила съставят важен фрагмент от българското културно наследство и приносят към нашето разбиране за дългата история на региона.

Област Сливен, 7 хил. пр.н.е. – 1 хил. пр.н.е.

Античният архитектурен комплекс в района на връх Кози грамади, разположен на 1100 метра надморска височина, е определен като Групов паметник от Национално значение. Археологът Иван Христов го тълкува като резиденция (тюрзис) на владетел от Одриското Царство, датирана от V-IV век пр. Хр.

Област Пловдив, VIII – І век пр. Хр.