Крепост Моняк
Моняк, известна и като Мъняк, е средновековна българска крепост, разположена в Родопите и се явява една от най-големите и известни в района.
Крепостта, наричана още Шеста крепост, се намира на възвишение от 387 метра, в близост до язовир Студен кладенец, приблизително на 4 километра южно от село Широко поле и 12 километра източно от град Кърджали. Мястото, включително и селото Широко поле, е богато на археологически находки, които свидетелстват за дългогодишното обитаване на територията и високите културни умения на населението.
Крепостта Моняк има стратегическо значение, контролирайки устието на река Върбица и пътищата в района. От възвишението на крепостта се открива впечатляваща гледка към планината, долините и язовир Студен кладенец. Съхранили се части от външната стена на крепостта, кула и резервоари за вода, изградени през XII век върху по-стари римски основи.
Името Моняк произлиза от старофренския език и се запазва през времето, като се отнася и към замъка Мъняк. Според различни източници, включително проф. Васил Златарски, името може да се извежда от Moniac, а археологът Иван Балкански споменава формата Мониква.
Крепостта Моняк е известна от хрониките на IV кръстоносен поход, където се описва като укрепен град с важни стратегически функции. Хрониката от III кръстоносен поход (1189 – 1192) изтъква важността на Моняк като ключов пункт за контрол върху региона. Въпреки че крепостта е построена с военни цели, тя също така предоставя условия за обитаване на голямо население. Възможно е, че Моняк е бил не само военен център, но и резиденция или управленски център, което се изисква още проучване и анализ.
Родопите, XII-XIIIв.