Крепост Кракра
Пернишката крепост, известна още като Кракра, е средновековна крепост, разположена в югозападната част на град Перник, върху неголямо скалисто плато. Това стратегическо местоположение и свързаната с него история я правят значим обект от миналото. Военачалникът Кракра, управлявал крепостта, е известен със своите военни действия срещу Византийската империя през средновековието.
Историята на Пернишката крепост започва около 809 г., когато хан Крум присъединява тези земи към българските земи. Преди това местността е била заселена от траките. Според археологически проучвания преди изграждането на крепостта там е съществувало тракийско селище.
През 977 г., след смъртта на цар Борис II, Арон, брат на Самуил, става владетел на региона около Пернишката крепост. През 997 г., когато цар става Самуил, войводата Кракра Пернишки успешно отбранява крепостта от византийския император Василий II. През периода след 1018 г., когато България попада под византийско владичество, крепостта играе важна роля при различни събития и военни действия, включително походите на Петър Делян през 1040 г. и на Георги Войтех и Константин Бодин през 1072 г.
Крепостта на Кракра е една от големите български крепости с обширно оградено пространство около 50 декара и стени с дължина от близо 800 метра. Историците предполагат, че тя е изпълнявала защитна роля преди преминаването на кръстоносците през тези земи през Третия кръстоносен поход (1189 – 1192). По време на похода на Стефан Неманя през 1189 г., проведен срещу византийския император Исак II Ангел, крепостта е разрушена. След тези събития, тя е изоставена и не се използва повече.
Югозападна България, град Перник, IX век
Сподели:
