Дуранкулашки некропол
Дуранкулашкият неолитен и халколитен некропол е един от най-големите некрополи в Югоизточна Европа с разкрити 1200 гроба. Разположен в Добруджа, този археологически обект представлява значим източник на информация за погребалните практики, ритуалите и социалната структура на праисторическите общества в региона.
Некрополът се състои от няколко времеви периода, включително късен неолит (култура Хаманджия I-II), ранен енеолит (култура Хаманджия III—IV), късен енеолит (култура Варна), преход между енеолита и ранната бронзова епоха, антични и средновековни периоди. Некрополът е проучван през периода 1976—1990 г. от проф. Хенриета Тодорова, Кирил Ботов и Тодор Димов, а в изследванията участваха археолози и специалисти от различни държави, включително България, Русия, Германия и други европейски страни.
В Дуранкулашкия некропол са открити над 1200 погребения, представляващи археологически открития от културите Хаманджия и Варна. Златни украшения, подобни на тези от Варненския некропол, са открити в погребенията, като се счита, че златните находки в Дуранкулак са по-ранни от тези във Варна, което ги прави най-ранните обработени златни предмети в Европа.
Изследванията на материалите от некропола предоставят важна информация за погребалните обичаи, обредите и социалната структура на праисторическите общества в Добруджа. Този археологически обект играе ключова роля в разбирането на различни култури и периоди в историята на региона. Материалите от Дуранкулашкия некропол се представят в постоянни експозиции в Регионален исторически музей гр. Добрич и Национален исторически музей в гр. София.
Област Добрич, от 4750 г. пр. Хр. до 2 в. пр. Хр