Епископска Базилика - Сандански
Епископска Базилика - Сандански
През 1989 г., по време на спасителни археологически разкопки, Владимир Петков открива "Епископска базилика". В рамките на комплекса, освен базиликата, биват разкрити и Баптистерий (кръщелна), вътрешен двор (атриум) и сгради, свързани с църковния живот и ритуали през ранното християнство от V до VI век.
Сърцевината на комплекса е класическа трикорабна базилика, която впечатлява с монументалността си, вътрешната архитектура и разкошните подови мозайки и стенописи. Базиликата е с еднопсидна структура, като апсидата е вписана в правоъгълник, ориентиран в посока изток-запад. Сградата е изградена от кръгли речни камъни, с пояси от 3 до 5 реда тухли, представляващи късноримския стил на строеж, наречен "опус микстум" или смесен строеж. Наосът, централното помещение на храма, е съставен от главен кораб и два странични кораба, разделени с колони, изпълнени в римо-коринтски стил. Стъпващите върху стилобат колони, заедно с капитела и базата са достигали внушителната височина от 5 метра, а страничните стени на сградата са достигали до 11 метра.
Централното било на сградата е имало височина до 15-16 метра. В мраморната настилка се запазва откритият за първи път в античния град под днешния град Сандански "Амвон". На мястото се запазва първото стъпало, заедно с оловните спойки за парапетните колонки. В презвитериума, отделен от централния кораб с уникална канцелна преграда, са изобразени на мозайки в стил „опус сектиле“ сцени от Евангелието. Сградата е била седалище на епископа и фактическо управление на града и прилежащия район в долината на Средна Струма.
град Сандански, IV-VI век