Казанлъшка гробница
Гробницата в Казанлък е световно известна благодарение на изключително запазените стенописи в коридора и куполното помещение, които я правят един от най-добре запазените паметници на античната живопис от раннелинийската епоха. Стените на дромоса и в гробната камера са изпълнени с изключителна живописна декорация, обхващаща площ от 40 квадратни метра. Тези стенописи представят различни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския владетел, погребан в гробницата.
Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, работи с четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял. В процеса на декоративната и фигуралната живопис се използва мокро фреско, докато при оцветяването на пода и стените се прилага темпера. За украсата се използва и енкаустична техника, където мазилката придобива лъскав, почти огледален блясък.
Стенната украса наподобява външния вид на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Преддверието на гробната камера е измазано с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пешеходци и конни воини, представляващи сблъсък между противоположни войнски сили. Централно на сцената са изобразени двама воини, облечени в различни цветове хитони, със заострени върхове на обувките и въоръжени с ножове и копия. Около тях се видяват други пешеходци и конни воини.
На западната стена в центъра на фриза е представена сцена, прилична на тази от източната стена, където един от воините е коленичил пред другия. Този момент може да представлява историческо събитие от живота на погребания владетел, както смята Иван Венедиков, или да е митична сцена, изобразяваща военната слава на починалия, според Иван Маразов.
В куполната камера се наблюдава широк фриз с фигурална живопис, представляваща обширна многофигурна композиция на погребално угощение. В центъра на фриза, в купола, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени мъж и жена, съпружеска двойка, седнали край масичка с храна, с прислужници около тях, носещи дарове. Мъжът е изобразен в тържествена спокойна поза, седнал върху пъстра възглавница, с тъмна коса, която се спуска на дълги къдри. Той носи лавров венец на главата, белег на героизиране. Жената седи до него на кресло с тъмна, вълниста коса, прибрана.
Около главните фигури са изобразени много други мъже и жени, представени като прислужници, войници, коннари и музиканти. Висша фигура с поднос, на което се виждат нарове, е изобразена като богиня-майка, предположително представяща посрещането на починалите в подземното царство. Сцената на погребалното угощение със сватбено шествие е изобразена с изключителна реалистичност. Ръцете на съпрузите са сплетени, представяйки идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, според Людмила Живкова, или те може да символизират брачен ритуал, свързан с богинята-дъщеря (подобна на Персефона) в отвъдното, според Иван Маразов.
С изключително майсторство са изобразени колесничар, колесница и коне от погребалното/сватбено шествие. Участват и музиканти, свирещи на тръби, както и 2 богато оседлани коня, вероятно принадлежащи на покойниците, и 4 пищно украсени коне. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на 3 полета, във всяко от които е представена вихрено препускаща конница.
Херодот, античният историк, разказва за погребалните обичаи на траките, като те държат трупа изложен три дни, след което извършват жертвени обряди с участието на животни, следвано от погребване чрез изгаряне или заравяне в земята. След този ритуал, те издигат могила и устраиват състезателни игри.Гробницата в Казанлък, със своите уникални стенописи и архитектурни детайли, е включена в списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това присъствие в престижния списък подчертава не само важността на гробницата за историята и културното наследство на България, но и за световната история и култура.
град Казанлък, IV / III век пр.н.е.
Сподели:
