Дупнишка крепост
Дупнишката крепост, известна още като Кулата, е късноантична и средновековна крепост край град Дупница, построена през V – IV век пр.н.е. Разположена е на 850 метра източно по права линия от центъра на Дупница, върху естествено възвишение на десния бряг на река Джерман, в района на Цифуньо.
Крепостният зид, изграден от ломени камъни и споен с бял хоросан и пояси от тухли, огражда площ от 5 – 6 дка. Местните свидетелства сочат, че крепостта е имала 6 – 7 крепостни кули. Северозападно пред крепостната стена е разположен крепостен ров с впечатляващи размери от дълбочина 8 м и ширина над 12 м. Крепостта е била гъсто застроена и населена през средновековието, а днес по терена се наблюдават фрагменти от битова и строителна керамика.
Археологическите разкопки, проведени през 2009 – 2010 г., установяват, че крепостта е изградена върху останките на градежи от праисторическата епоха, датирани от 5-то хилядолетие пр.н.е. През ранната бронзова епоха крепостта отново показва активност, а откритията включват структури от ранножелязната и късножелязната епохи. През втората половина на VІ век крепостта е изоставена и опожарена.
През 1993 г. при строителството на паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. се откриват основите на средновековна кула от 11 – 12 век. Кулата е била почти квадратна в план с размери 8х7,60 м, с дебелина на стените 1,30 – 1,40 м, изградена на калова спойка. През 12 век кулата е изоставена, а животът на хълма е прекъснат до наши дни.
край град Дупница, 5 – 4 век пр.н.е
Сподели:
