Кози грамади
Античният архитектурен комплекс в района на връх Кози грамади, разположен на 1100 метра надморска височина, е определен като Групов паметник от Национално значение. Археологът Иван Христов го тълкува като резиденция (тюрзис) на владетел от Одриското Царство, датирана от V-IV век пр. Хр. Комплексът, разположен на площ от около 8 декара, включва множество монументални сгради, околени с крепостна стена в квадратна форма. Централната постройка служила като резиденция на владетеля и е била обитавана до 341 г. пр. Хр., когато е завладяна от македонската армия на Филип II Македонски.
Разкопките на археологическия обект започват през 2005 г. и се фокусират върху идентификацията на резиденцията. През 2011 г. бива публикуван първият том от археологическите проучвания, а през 2012 г. - вторият том. Сред намерените артефакти са монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Амадок I, както и символичната за траките двойна брадва (лабрис), археолозите откриват и фрагменти от златен нагръдник, свързан с царската власт.
През 2010 г., при разширени археологически изследвания, екипът натъква на скален обект, който се оказва грубо изсечен коридор в гранитни скали, наподобяващ на скална гробница. Пещерата-гробница, ориентирана към изток, се асоциира с религиозни обреди и е сходна с използването на подмогилните храмове в Старосел. Този обект се разглежда като скално светилище, което е служило за ритуали в памет на починалите владетели на одрисите.
През пролетта на 2011 г. се предприемат обходи за откриване на нови археологически ценности в Същинска Средна гора, които обогатяват картата на региона и предоставят информация за поселищния облик на планината през Късножелязната епоха.
Област Пловдив, VIII – І век пр. Хр.