Историята на България е доста обширна. Тук сме се опитали да покажем по-важните моменти.

Карановската селищна могила представлява значителен археологически обект с богати исторически находки, които обхващат периода от неолита, халколита и бронзовата епоха. Основите на жилищата и множеството артефакти предоставят ценна информация за живота, икономиката и културата на праисторическото население в този регион.

Заслугата на Карановската селищна могила и свързаната с нея Карановска хронологична система е, че те допринасят не само за разбирането на историята на Южна България, но и за по-широкото контекстуализиране на праисторическите събития в Централна и югоизточна Европа, Западна Мала Азия и Източното Средиземноморие.

Откритите глинени плочки със знаци представляват уникален археологически елемент, който се смята за едни от най-старите известни писмени знаци в Европа. Този факт укрепва значение на обекта за изучаването на древните култури и развитието на писмеността.

Разкопките и находките от Карановската селищна могила съставят важен фрагмент от българското културно наследство и приносят към нашето разбиране за дългата история на региона.

Област Сливен, 7 хил. пр.н.е. – 1 хил. пр.н.е.

Самуилова крепост, разположена в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, е средновековна укрепителна структура, част от мащабна фортификационна система, изградена вероятно в периода 1009 – 1013 година по време на управлението на цар Самуил. Според византийските хронисти от XI век, като Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара и други, Ключката клисура е била предпазена от широка преградна стена, наречена дема.Самата Самуилова крепост е изградена върху тракийско и ранно-българско славянско селище. Цар Самуил укрепва хълма Куфалница с три вала и два рова, концентрично разположени.

Община Петрич, 5км от село Ключ, Χ – ΧΙ век