Историята на България е доста обширна. Тук сме се опитали да покажем по-важните моменти.
Владетели и личности
Цар Борил
Кан Худбард
Исторически Обекти
Крепост Моняк
Моняк, известна и като Мъняк, е средновековна българска крепост, разположена в Родопите и се явява една от най-големите и известни в района.
Крепостта, наричана още Шеста крепост, се намира на възвишение от 387 метра, в близост до язовир Студен кладенец, приблизително на 4 километра южно от село Широко поле и 12 километра източно от град Кърджали. Мястото, включително и селото Широко поле, е богато на археологически находки, които свидетелстват за дългогодишното обитаване на територията и високите културни умения на населението.
Крепостта Моняк има стратегическо значение, контролирайки устието на река Върбица и пътищата в района. От възвишението на крепостта се открива впечатляваща гледка към планината, долините и язовир Студен кладенец.
Родопите, XII-XIIIв.
Виж повече
Демир баба теке
Демир Баба теке е алевийско светилище с тюрбе, разположено край село Свещари в област Разград, Североизточна България. Това светилище се намира в извивката на каньона на река Крапинец, до мощен карстов извор, и е част от историко-археологически резерват Сборяново. Текето е едно от първите национални паметници на културата в България, обявени официално през 1927 г. Според османската апокрифна книга "Вилаетнаме", тюрбето е построено между 1612 и 1617 г.
Област Разград, край село Свещари, 1612 – 1617 г.
Виж повече
Бегликташ
Бегликташ, или Беглик Таш, е разположен на Българското Черноморие, на 5 км от град Приморско и 40 км от град Бургас, в полите на планината Странджа. Този обект представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, формирани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон. В същото време, той е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища в България, разположено в близост до долината на река Зигра.
до град Приморско, XIV век пр.н.е. – V век
Виж повечеВоенно дело
Битката край Преслав
След като руският княз разбива българските войски по Дунава през 968 година, той бива принуден да се върне в Киенска Русия, поради Печенежко нападение към Киев (за което се спекулира че са намесени и българите). На следващата година обаче той се връща в Бъргария с цел да унищожи Българското царство.
Битката при Бойчиновци
Битката при Бойчиновци е станала по времето на Септемврийското въстание, което е неукпешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (БКП) Целта на въстанието било свалянето на режима, установен след Деветоюнския преврат през същата година, известен като Демократически сговор. Сблъсъкът се е състоял на 25 септември 1923 година на гара Бойчиновци. На 24 септември, по заповед на Окръжния революционен комитет на БКП, главните сили на въстаниците се насочват към град Враца с намерението да го превземат.
Нападения в Югозападните Балкани
През предходната година, българите, начело с кан Маламир и кавкан Исбул, навлизат в Тракия и завладяват редица крепсти там, като Пловдин например. На следващата година, кавкан Исбул напада и завладява н Родопите земите на славянското племе смоляни.