Историята на България е доста обширна. Тук сме се опитали да покажем по-важните моменти.
Владетели и личности
Исторически Обекти
Паметник Шипка
Паметникът на свободата на връх Шипка е величествен символ на признателността на българския народ към героите, които защитават Шипченския проход и свободата на България по време на Руско-турската война (1877-1878). Построен е с волните пожертвувания на целия народ и е резултат от проекта на архитект Донков и скулптор Андреев. Открит е на 26 август 1934 г.
Паметникът, вдъхновен от средновековни български крепости, е висок 31,5 метра и се достига чрез 890 стъпала.
връх Шипка в Стара планина, България, 1934 год.
Виж повече
Местност Керчан баир
Керчан баир е историческа местност, където е било последното сражение на четата на Таньо Войвода. Четата преминава р. Дунав през Тутракан на 16 май 1876г, заедно с тази на Христо Ботев, която минава през Козлодуй.
Преследвани от турска потеря, четниците стигат до заветното място и в ръкопашен бой е убит войводата.
Всяка година от 30 май до 2 юни се организира четиридневен поход "По стъпките на четата на Таньо войвода", който завършва на Керчан баир, където се отдава почит на загиналите за свободата на България.
Област Търговище, до град Попово, 1876г.
Виж повече
Боженци
Село Боженци играе ключова роля като исторически обект на България. През 1964 г. то е официално обявено за архитектурно-исторически резерват.
Община Габрово, село Боженци, 1393 г.
Виж повечеВоенно дело
Битката при Адрианопол
След победата на хан Крум във Върбишкия проход и териториалното разширение в западна посока, българският владетел отправя поглед и към територии в югоизточна посока. Адрианопол е една от важните и стратегически крепости, които са пречка към овадяването на тези територии.
Ботевата чета завладява "Радецки"
Четата на Ботев завладява "Радецки". Около обяд,когато параходът се доближава до с.Козлодуй,по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре "Радецки".
Сръбско-българска война
Сръбско-българската война, започнала на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 година, бе един от ключовите моменти в българската история, която допринесе за международното признаване на Съединението на Княжеството България с Източна Румелия.
Предисторията на конфликта се корени в Съединението на Княжеството България с Източна Румелия през 1885 година. Това действие предизвика недоволство в Сърбия, която видя в тази ситуация заплаха за своите интереси на Балканите.
