Историята на България е доста обширна. Тук сме се опитали да покажем по-важните моменти.
Владетели и личности
Исторически Обекти
Тракийска резиденция „Смиловене“
Тракийската резиденция "Смиловене" се намира в именната местност на 9,5 km от Копривщица и 11 km от Стрелча. Разположена на естествена височина на рид вдясно на река Меде дере, този обект отличава архитектурата на тракийските владетели, наречени тюрзиси. Археоложката Даниела Агре предполага, че резиденцията служила за живеене на тракийска династия, управлявала областта и вероятно погребана в подмогилното гробно съоръжение при Жаба могила близо до Стрелча.
Тюрзисът е най-голямата укрепена резиденция, открита в България, с запазена стена висока до 6 m на някои места.
до град Копривщица, IV век пр.н.е. – IV век н.е.
Виж повече
Цари Мали град
Цари Мали град представлява късноантична римска крепост и укрепено селище, разположено в Югозападна България, в Софийска област, Община Самоков. Този археологически обект, разположен на хълма Св. Спас в планината Верила, над село Белчин е бил проучен през периода 2007–2010 г.Най-ранните следи от човешка дейност на хълма Св.
Югозападна България, IV – VI век
Виж повече
Никополис ад Нестум
Никополис ад Нестум e римски град в Югозападна България, което притежава богата история и архитектурно значение.Градът е основан през 106 г. от римския император Траян, който го нарича "Град на победата, разположен при Нестос (р. Места)".
Югозападна България, II-XIII век
Виж повечеВоенно дело
Битката при Версиникия
Хан Крум е владетелят, който предприема първи целенасочени действия срещу византийската империя. Особено след победата във Върбишкия проход.
Битката при Струмица
След поражението си край Беласица, българските войски под командата на Гаврил Радомир, син на Самуил, не се отказват и бързо се възстановяват. Те разгромяват отряд на солунския дук Теофилакт Вотаниат в следващото сражение, като последният губи живота си в битката.
Участие на България във Втората световна война
Историята на България по време на Втората световна война се разделя на три основни периода: първоначален неутралитет до 1 март 1941 г., съюзничество със страните от Оста до 9 септември 1944 г., и присъединяване към Съюзниците до края на конфликта. До 1990-те години в българската историография се пренебрегва участието на България със страната на Оста, като се нарича по съветски образец "Отчествена война" участието на страната със Съюзниците.
