Историята на България е доста обширна. Тук сме се опитали да покажем по-важните моменти.
Владетели и личности
Исторически Обекти
Крепост Сторгозия
Историята на крепостта и селището Сторгозия в град Плевен, Централна Северна България, започва през късноантичния и ранновизантийски период. Този обект представлява значима историческа атракция, като неговите останки са разположени в съвременния парк Кайлъка.
Историята на Сторгозия започва със съществуването на пътна станция в Римската империя, която е изградена в центъра на днешния Плевен, предполагаемо на мястото на по-старо тракийско селище. В последствие се формира гарнизон от I Италийски легион, който е преместен от Нове (близо до Свищов).
град Плевен, I-VII век
Виж повече
Хелвеция
Могилата Хелвеция представлява тракийска гробница, разкрита в Долината на тракийските владетели край град Шипка.Гробницата е изградена в южната периферия на могилата. Гробната камера и преддверието са покрити с конзолен свод от добре обработени блокове, свързани с железни скоби, заляти с олово. Дромосът, широк и дълъг, е изграден от различни блокове на глинена спойка и е прилепен до фасадата на преддверието.Стените на гробната камера и преддверието са покрити с тънък пласт щукова мазилка, имитираща зидария.
Област Стара Загора, до град Шипка, V-IV век пр.н.е.
Виж повече
Местността Зли дол
Зли дол е историческа местност в близост до град Клисура, Община Карлово, Област Пловдив, разположена на северните склонове на Същинска Средна гора. През периода на Априлското въстание, на 26 април, тази местност става свидетел на сблъсъка между въстаници и турски войски.
Феодалът и башибозук командир Тосун бей, представлявайки Карлово, събира 3 хиляди души и тръгва към Клисура. Въстаниците под ръководството на Никола Караджов го посрещат в местността.
Област Пловдив, до град Клисура, няма информация
Виж повечеВоенно дело
Битката при Велбъжд
Битката при Велбъжд е част от Българо-Сръбските войни. Докато България и Византия воюват, Сръбското кралство завлядява земи от двете държави.
Битката при Струмица
След поражението си край Беласица, българските войски под командата на Гаврил Радомир, син на Самуил, не се отказват и бързо се възстановяват. Те разгромяват отряд на солунския дук Теофилакт Вотаниат в следващото сражение, като последният губи живота си в битката.
Битката за Добрич
Добрич е атакуван от румънски, руски и сръбски части. Въпреки значителното му числено превъзходство противникът е отблъснат от бойните единици на 8-ми пехотен Приморски полк.
