Историята на България е доста обширна. Тук сме се опитали да покажем по-важните моменти.
Владетели и личности
Исторически Обекти
Крепост Момина кула
Крепостта Момина кула се намира в пиринската част на долината на река Места, в един от най-живописните участъци на Момина клисура, на западния бряг на река Места северозападно от село Буково, между селата Места и Господинци. Счита се, че е построена през II-III век, след което е замразена и възстановена през XII век. Носи името си от предание, което разказва за изграждането ѝ от сестрата на цар Иван Шишман, Мара, след като е заточена в този район.
Цар Иван Шишман дава сестра си Мара (Кера Тамара) за съпруга на турския султан Мурад I, в надежда, че този роднински съюз ще предотврати турското нашествие.
Община Банско, до град Гоце Делчев, XIII век – XIV век
Виж повече
Беловска базилика
Беловската базилика "Възнесение Господне" или "Свети Спас" е древен християнски храм, разположен близо до град Белово в Пазарджишка област, България. Съществувала през ранносредновековието, тази базилика представлява част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке. Тя е запазена до XVII век, когато е разрушена от османците по време на потурчването на българите от чепинските села. Базиликата се намира в местността Свети Спас (Спасовица) на северозападните склонове на Родопа планина, на 10 км южно от Белово и на около 1,5 км южно от село Голямо Белово.
Област Пазарджик, до град Белово, края на V век
Виж повече
Кървавото кладенче
"Кървавото кладенче" представлява местност и мемориална чешма в Стара планина, България, където загива главният апостол на Априлското въстание, Георги Бенковски. Разположено на 3 километра южно от махала Костина на село Рибарица, в Тетевенския Балкан, кладенчето стана свидетел на трагичната гибел на войводата на 15 май 1876 година след предателство в района на река със същото име.
След убийството, турският аскер измива отсечената глава на Апостола в близкото кладенче. След известно време предателят Въльо, който разнасял набучената на кол глава на Бенковски, поставя православен кръст, изработен от самият него, на лобното място на войводата.
Стара Планина, село Рибарица, 1886 г
Виж повечеВоенно дело
Участие на България във Втората световна война
Историята на България по време на Втората световна война се разделя на три основни периода: първоначален неутралитет до 1 март 1941 г., съюзничество със страните от Оста до 9 септември 1944 г., и присъединяване към Съюзниците до края на конфликта. До 1990-те години в българската историография се пренебрегва участието на България със страната на Оста, като се нарича по съветски образец "Отчествена война" участието на страната със Съюзниците.
Битката при Шаркьой
След младотурския преврат от 29 януари 1913 г. Османската империя подновява военните действия срещу българските сили в Източна Тракия с цел вдигане обсадата на Одрин.
Битката при Сирмиум
В края на пети и началото на шекти век, българите нахлуват навътре в Балканския полуостров, извършвайки опустошителни нашествия, които засягат територията на Византийската империя. Засилените нападения на българите във вътрешността на полуострова водят до сериозна загриженост за сигурността на имперската столица Константинопол и нейните околности.
Византийският император Анастасий I решава да предприеме мерки за защита на града и външните му области.
