Ловешка крепост
Ловешката крепост е разположена върху скалистия хълм Хисаря, намиращ се в стария град на днешен гр. Ловеч. Началото на изграждане на Ловешката крепост се отнася към IX-X век. (Първото българско царство) и е обитавана до XVII век. През 1188 г. византийският император Исак II Ангел признава независимостта на българските територии, които са обхванати от въстанието на братята Асен и Петър, с което се поставя и началото на Второто българско царство.
Изграждането на крепостта започва още през IX век, като укрепената част заема две високи тераси върху хълма Хисаря, а в подножието са разположени жилищни квартали. За допълнителна защита на отвесните скали е построена каменна стена, която следва релефа на терена. В укрепената част са разкрити останките на седем църкви.
Според историческите извори през XIII и най-вече през XIV век крепостта е един от най-големите градове в северните части на българската държава. Укреплението е едно от най-късно падналите по време на османското завоевание.
Северна България, IX-X в.