Кан Аспарух
Хан Аспарух е основател на Първата българска държава (681 г.). Той е третият от общо петте сина на хан Кубрат (основател на Стара Велика България в северното Причерноморие), произхождащи от рода Дуло, управляващ род от 628 г. Според историческия извор Именник на българските ханове той е живял 61 години или е роден около 639-640 г. Според други исторически данни, той загива във война срещу хазарите около 700-701 г.
Аспарух е от рода Дуло, който владееше Велика България от 628 година. Не се знае точната година на неговото раждане, но се предполага, че е починал около 700 година в битка с хазарите. Според един документ, наречен "Именник на българските канове", се твърди, че той е живял 61 години, което би означавало, че е роден около 639-640 година.
За живота на Аспарух преди 671 година има малко информация. Спорове се водят и за точното име на ханът-основател на българската държава, тъй като името се среща изписано по различен начин - Испор/Еспор, Исперих/Есперих. Според историята на волжките българи, наречена "Джагфар тарихъ", но която се счита за спорна по отношение на автентичността си, той е поставен от баща си на чело на племето оногури (уногондури), които живеели на североизток от Азовско море и защитавали България срещу хазарите. През 671 година, когато хазарите нападат, силите на Аспарух и на неговия брат са разгромени, а оногурите се оттеглят на запад, а утигурите се насочват на север и се установяват в устието на река Кама.
Най-много исторически данни и свидетелства има за военното и политическото управление на хан Аспарух и неговите действия в района на долен Дунав. След смъртта на Кубрат, Аспарух и неговият чичо Шамбат се опитват да претендират за престола на Велика България, но са разбити от Бат Баян с подкрепата на хазарите. След този неуспех, Аспарух се оттегля към град Бащу (днес Киев) заедно с българите, които го следват. Той вероятно е преминал реката с поне 20-30,000 прабългари. Останалите българи се заселват в днешна Молдавия като щит срещу хазарите.Поради постоянната опасност от атаки от хазарите, през 671 година Аспарух премества центъра на своите владения до устието на река Дунав. От 671 до 680 година България контролира територии от река Днепър на изток до Карпатите на запад (съвременна Югоизточна Украйна и Молдова), включително части от днешната Влашка, които са били завладени след 671 година.
През този период българите извършват годишни нашествия извън река Дунав в областите на Византия, в Мизия и Тракия. Първата от тези области е де факто под контрола на славянски племена. През 679 година българските войски дори стигат до Адрианопол (днес Одрин), където обаче биват разгромени от византийците.
Фактът, че България премества центъра на своята държава до река Дунав и честите нашествия извън нея предизвиква тревога в Константинопол, където териториите до Дунав се считат за византийски, временно извън контрола на централното правителство. Това обстоятелство, както и страхът от евентуално включване на славяните от Дунав в българската държава, провокират византийския император Константин IV да предприеме поход срещу българите през 680 година.Фактически тази война започва още през 672 година с нападенията на българите, но до 679 година тя е предимно едностранна, тъй като Византия е заета с тежкия конфликт с Арабския халифат. Разгромът на арабите дава възможност на Константин IV да насочи вниманието си на север и да направи опит да отблъсне българската заплаха. Първото действие е категоричният разгром на българската армия при Адрианопол през 679 година, което премахва заплахата за Тракия. Тази ситуация ексалира през 680 г. в битката при Онгъла между хан Аспарух и византийски император Константин IV Погонат. Войната завършва с поражение на ромеите. Хан Аспарух успява да превземе Източна Мизия и да сключи мир с местните славянски племена и по този начин да даде началото на Първата българска държава през 681 г.
В началото на своето управление хан Аспарух се отличава със своя дипломатизъм. Успява да сключи мир и съюз с новозавладените територии, населявани от славянски племена, също както и да ги интегрира в новата българска държава, като ги задължава да охраняват границите от юг и запад. Центърът на това обедининение е военният аул Плиска, който преди това е бил славянско селище. Българската държава е наречена "Саракт" и по стара тюркска традиция е разделена на три части - ляво, дясно и център. Централната власт е предназначена за хана, лявото крило - за кавхана, а дясното - за ичиргубоила. Територията, която била населявана от прабългарите била наричана - "България", а териториите със славянско населени - "Славинии", за чиито управител бил назначаван славянски княз.
През 700 година, по времето на формирането на Първото българско царство, в една от множеството битки за защита на страната, загива хан Аспарух. Този епизод е значим, тъй като поставя началото на историческото развитие на българския народ. Смъртта на Аспарух обаче не спира напредъка на българите, а по-скоро заздравява волята им за самостоятелност и укрепва основите на новата държава. След смъртта му, брат му Тервел поема управлението на княжеството и продължава борбата за неговото разширяване и утвърждаване.
Сподели:
