Бегликташ

Начало / Исторически обекти / Бегликташ
Надолу
Scroll Down
Бегликташ

Бегликташ

Бегликташ, или Беглик Таш, е разположен на Българското Черноморие, на 5 км от град Приморско и 40 км от град Бургас, в полите на планината Странджа. Този обект представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, формирани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон. В същото време, той е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища в България, разположено в близост до долината на река Зигра. Общата площ на централната част на обекта е около 8 декара.
Бегликташ е засегнат от Бургаските каменни мини, което е довело до силно разрушаване и разбъркване на културните пластове от свличане на скална маса и ерозия. Процесът на социализация на светилището като обект за културен туризъм започва през 2003 година. В предишни периоди достъпът до обекта е бил ограничен поради факта, че теренът е бил част от ловната резиденция "Перла", използвана от Тодор Живков и УБО.
Произходът на името "Беглик таш" е турски и съчетава "беглѝк" (данък в натура за феодалния владетел в Османската империя) и "таш" (камък). Преди Освобождението, българските пастири от странджанските села плащали данъците си във вид на добитък, който бил отвеждан в местността, където на големите камъни властите "събирали данъка".
Бегликташ е известен на българската археологическа наука от ранните години след Освобождението, но е бил малко известен извън научните кръгове. През 2002 – 2004 г., археологическите разкопки под ръководството на Цоня Дражева и Димитър Недев разкриват разнообразни артефакти, включително глинени съдове, каменни оръдия, кремъци, монети и други. Светилището е установено на върха на нос Беглик таш, възвишение с отлична видимост към морето и защитено от планинската верига на Приморската планина.
Археолозите откриват дълбоки културни пластове, оставали от средната до късната бронзова, ранната и късната желязна епоха и Античността до началото на IV век сл. Хр. Обектът е уникален със своите скални форми, резултат от вулканична дейност. На територията на светилището се наблюдават изсечени вдлъбнатини, кръгове, соларни символи и други елементи, представляващи свещеното място на древните траки.

до град Приморско, XIV век пр.н.е. – V век