Биляр
Градът е основан от племето Биляри и е съществувал от 10 до 13 век. Разположен е бил на река Малиш Черешман в Алексеевския регион в Република Татарстан. Според исторически сведения, градът е бил търговски. Градът бил огромен, населението му е било от над 100 000 души. Счита се, че през 13 век - преди да бъде разрушен, е бил най-големият град в Европа.
През периода между 1100 и 1236 година Биляр е столица на Волжка България. Градът достига своя разцвет именно в този период, когато се утвърждава като важен политически и търговски център. Биляр е споменат в редица арабски и руски източници, включително в описанията на арабския пътешественик Ибн Фадлан и в руски летописи от XII век. Според някои сведения, той е наричан „Великият град“ поради големината си и значението си за региона.
В архитектурно отношение Биляр е впечатлявал с каменни сгради, включително голяма джамия с минаре, обществени бани и феодална резиденция с подово отопление. През този период градът се простирал върху площ от близо 800 хектара и бил защитен от мощни укрепления. Разкопки разкриват високоразвита инфраструктура и активна търговия с Централна Азия, Персия и Източна Европа.
Разрушението на Биляр настъпва през 1236 година, когато градът е обсаден и превзет от армията на Бату хан, внук на Чингис хан. Според летописите обсадата продължава 45 дни, след което градът е опожарен и унищожен. Това бележи края на неговата роля като столица и води до упадък на Волжка България.