Революционер Тодор Каблешков
Тодор Лулчов Каблешков е български революционер, роден на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 г. в Копривщица. Произлиза от заможно семейство, баща му е хаджи Лулчо Каблешков. Имал е старши брат Илия Каблешков, който е убит от кърсердари през 1858 г.
Тодор се завръща в Копривщица през 1871 г. и започва революционна дейност. Създава дружеството "Трудолюбие" през 1 януари 1872 г. като кооперативно дружество за икономическо и културно издигане на народа.
Тодор Каблешков работи като телеграфист в Одрин, където организира своя първи символичен бунт, подпомага революционери в Белово и съдейства за откриването на читалище в Голямо Белово. През пролетта на 1875 г., след кратко пребиваване в Копривщица, установява се в Татар Пазарджик като търговец на дървен материал и активно подкрепя революционната дейност в региона. Опитва се да провери настроенията сред българите в градовете София, Самоков, Пирот и други. През есента на 1875 г. се завръща в Копривщица, където узнава за неуспеха на Старозагорското въстание, което го стимулира към по-активна революционна дейност.
Тодор Каблешков се влюбва в учителката Мария Българова, която участва в изработването на знамето на копривщенските въстаници. Въпреки раздялата им, той подарява на Мария снимка си и ножички, които да използва за ушиването на ново знаме или, ако е необходимо, да пререже вените си, за да не попадне в ръцете на турците.Тодор Каблешков често пътува до Филибе, където посещава книжарницата на Христо Г. Данов и закупува нови български книги. По време на пътуванията си организира и укрепва революционни комитети в различни села.
През есента на 1875 г. след края на Старозагорското въстание в Гюргево, видни революционери като Никола Обретенов, Стоян Заимов, Георги Бенковски, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов и други, създават Гюргевския централен революционен комитет. Те разделят българските земи на четири революционни окръга и решават, че въстанието ще избухне на 1 май. В Панагюрския окръг за главен апостол е избран Панайот Волов, а помощник му – Георги Бенковски.
През януари 1876 г., Волов и Бенковски пресичат река Дунав при Оряхово и посещават Пловдив, но скоро разбират, че комитетската мрежа е по-добре развита в Задбалканските котловини и преместват революционния център в Панагюрище. Много е предприето за делото в селищата Панагюрище, Клисура, Брацигово, Пещера, Татар Пазарджик, Калофер, Белово и други, където се намират активни помощници като Тодор Каблешков, Кочо Чистеменски, Захари Стоянов, Найден Попстоянов, Иван Арабаджията и други.
На 13 януари в Копривщица е създаден втори комитет от Панайот Волов, където взимат участие Найден Попстоянов, Танчо Шабанов, отец Никола Белчов, Цоко Будин, Тодор Каблешков и други. Тук беше прието решение за въстанието да се обяви на 1 май. Волов предоставя на Каблешков пълномощно да създава революционни комитети и създава важни планове за въстанието.
На 1 май башибозуките се концентрират около Копривщица, подкрепени от редовна войска с артилерия. Турците нахлуват в града и той е подложен на разграбване и насилие. Турската армия, начело с Хафъз паша, осъществява репресии, като разрушава Панагюрище и Клисура, а въстаниците са предадени от чорбаджиите. Каблешков се опитва да помогне на Клисура, но я открива обстреляна и се изтегля обратно в Копривщица. От Панагюрище пристига новината, че градът е обстрелван с артилерия и част от българите са предали въстание, което води до забавяне на войската.
На 1 май, турците застигат Копривщица и го обсаждат. Въпреки че въстаниците се опитват да се защитят, градът попада в ръцете на турците. Хасан бей и Хафъз паша участват в разграбването и масовото убийство на града, като залагат на жестокостта и насилието. Това е част от общата кръвопролитна репресия на Беловежкото въстание през 1876 г. Копривщица става свидетел на трагедия, като жителите са подложени на убийства и насилие, а градът е разграбен и опустошен.
Сподели:
