Севастократор Радослав

Севастократор Радослав е средновековен български аристократ от династията Смилец, заемащ титлата севастократор през XIII – XIV век. Той е вторият по старшинство брат от тримата братя Смилец: Смилец, Радослав и Войсил.

Братята Смилец са известни в българската история с борбите и домогванията си за българския престол, конкурирайки династията на Тертеровци през границата на XIII и XIV век. Смилец успява да заеме трона през 1292 г., след което татарската хегемония се усилва. След неговата смърт, на престола се издига татаринът Чака. Братята Радослав и Войсил, които са свързани с византийския двор, бягат във Византия и оттам започват борба за възстановяване на своите права върху българския трон.

През 1300 г., след свалянето на Чака и възкачването на Теодор Светослав на престола, Радослав предявява претенции за трона и носи титлата "севастократор". Започва поход към Търново с византийски и български войски, обаче той е разбит, пленен и ослепен от Алдимир, чичото на Теодор Светослав. Родовите владения на братята са предоставени на Алдимир, вероятно като награда за верността му.

За по-нататъшната съдба на Радослав не се знае много, но е вероятно той да умира в изгнание при брат си Войсил във Византия.

Сподели: