Революционер Петър Дървингов

Петър Георгиев Дървингов е български офицер, революционер и военен историк. Роден е на 24 декември 1883 г. в Белаците, в днешната Северна Македония. Той е полковник от генералщабното ведомство, революционер-войвода на Върховния македоно-одрински комитет и военен историк. Също така, е член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г.

През 1902 г., преди Горноджумайското въстание, Дървингов излиза в редовен полагаем отпуск и подава заявление за излизане в запас, участва във въстанието като член на въстаническия щаб и ръководи чета.

През Илинденското въстание през 1903 г., той е военен организатор на четите на Вътрешната организация и воюва в Мелнишко.

След въстанията се връща в България и постъпва на действителна военна служба в 3-ти конен полк. През 1909 г. завършва Военната академия в Торино, Италия. След това се завръща на служба в 3-ти конен полк.

През 1910 – 1912 г., заедно с други офицери, става началник на революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет.

През 1911 г. става преподавател във Военното училище и е зачислен към генералния щаб. През 1912 г. е назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията.

През Първата световна война, Дървингов е организатор и началник-щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. Участва активно в военните действия и ръководи македоно-одринското опълчение. През 1915 г. е произведен в чин полковник.

След войната, през 1918 г., заема различни военни и административни длъжности. Продължава да служи в армията като командир на полк и бригада през периода 1918 – 1919 г.

Петър Георгиев Дървингов участва и във Втората световна война, където е началник на генералния щаб на 5-та армия.

След войната, през 1946 г., е арестуван от комунистическите власти и осъден на смърт, като екзекуцията му се извършва на 30 ноември 1946 г. в София. Постановлението за неговото изпълнение е отменено през 1996 г., а през 2003 г. е рехабилитиран.

Сподели: