Революционер Христо Иванов Големия

Христо Иванов Крачулов, известен като Големия, Книговезеца, Ловчалията и Войводата, е български националреволюционер и близък другар на Васил Левски. Той участва в различни събития и битки, които оформят историята на България през втората половина на XIX век.

Христо Иванов Крачулов е роден на 14 септември 1838 г. в село Къкрина, Ловешко, в семейство на земеделец и търговец. През 1846 г. семейството му се премества в Ловеч, където той учи в Горнокрайското взаимно училище "Свети Апостоли". Професионално се обучава като кожухар и книговез при свещеник Лукан Лилов.

През 1860 г., след кратка епоха в Сърбия, Крачулов емигрира в Белград, където се среща с Васил Левски и Георги Раковски. Участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.

След разпадането на Българската легия, Крачулов се връща в България и се установява в Пловдив. Тук работи като книговезец и активно участва в борбата за Българската православна църква.

През следващите години Крачулов продължава своята революционна дейност и става член на Търновския частен революционен комитет и Вътрешната революционна организация (ВРО). Той играе важна роля в организирането на мрежата и дейността на ВРО в региона.

Участва активно в Априлското въстание през 1876 г., след което бива предаден и заловен. След поражението на въстанието, Крачулов се укрива и участва в руско-турската война през 1877-1878 г. и сръбско-българската война през 1885 г.

Христо Иванов Крачулов участва и в политическия живот като член на Народно-либералната партия (стамболовисти) и народен представител в VI ОНС.

След смъртта на Васил Левски, Крачулов продължава своята борба и участва в различни революционни и военни действия. Той се отличава в различни битки по време на освобождението на българските земи от османско владичество. След войните работи в областта на образованието и културата, оставайки трайен след в борбата за свобода и независимост на България.

Сподели: