Цар Фружин

Фружин, известен още като Владислав Фружин, Фружин Асен или Фружин Шишман, бил син на последния търновски цар Иван Шишман. След смъртта на баща си през 1395 г. в битката при Никопол и изпадането на по-големия му брат Александър Шишман в османска служба в Мала Азия, Фружин се прибира в България и намира убежище във Видин при чичо си Срацимир и братовчед си Константин.

След Никополския кръстоносен поход през 1396 г., Фружин отива в изгнание в Унгария, където става васал на унгарския император Сигизмунд и стъпва в редиците на Ордена на Дракона. Около 1408–1413 г. той, заедно с братовчед си Константин, организира антиосмански действия в Северозападна България, получавайки подкрепа от Унгария и Сърбия, въпреки че без значителен успех.

През 1425 г., в сътрудничество с влашкия войвода Дан II и унгарския военачалник Филипо Сколари, Фружин участва в поход срещу османците и за кратко превзема Силистра. През следващата 1426 г., той, Сколари и Дан II временно контролират Видин. За своето храбро поведение в битката за крепостта "Липа" (днес град Липова), Фружин получава признание от император Сигизмунд. По-късно той притежава и имението "Максонд" в границите на управляваната от Сигизмунд империя.

През май-юни 1435 г., Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в Албания като посланик при албанския владетел Георги Арианит Комнин, който се бори срещу османците. В този период той използва българския език при преговорите. Въпреки своите усилия, кръстоносният поход през 1444 г., в който Фружин участва, завършва с поражение при Варна. Този неуспех води до кампания срещу Фружин, и през 1454 г. именията му в Максонд се отнемат и се даряват на северинския бан Яков Понграц. Османският регистър от 1454/1455 г. споменава за княз на име Фружин, който управлява в земите между Свърлиг и Пирот.

Легенда разказва, че Фружин по-късно се замонашва в Чипровския манастир и умира в Брашов, Трансилвания, през 1460 г.

Сподели: