През 1396 година унгарският крал Сигизмунд Първи решава да организира кръстоносен поход срещу османските турци. По време на този поход, когато армията му достига до Видин, Иван Срацимир със съгласието на крал Сигизмунд отваря вратите на крепостта за кръстоносците. Той предава османския гарнизон на Сигизмунд и активно им помага, с надеждата да се избави от османската опека.Въпреки този жест на подкрепа, християнската армия бива разгромена от султан Баязид Първи в битката при Никопол на 25 септември същата година.След тази победа султанът Баязид Първи се отправя към Видин, за да се справи с Иван Срацимир.
Иван Срацимир се явява пред султана, изразявайки покорството си и разчитайки на обещанията за помилване. Обаче, вместо това, Баязид Първи заповядва Иван Срацимир да бъде окован във вериги и отведен в Бурса. Последващата съдба на Иван Срацимир е неизвестна, като предположенията варират между удушаване или прекарване на остатъка от живота му в тъмница. Прието е, че след падането на Видинското царство пада и България окончателно под османска власт.